ЕЦБ и АЦБ скоро ще затанцуват в ритъма на Фед

На пръв поглед изглежда, че и Европейската централна банка (ЕЦБ), и Английската центрана банка (АЦБ) пренебрегнаха решението на Федералния резерв (Фед) от сряда да забави темпа на повишаване на лихвените проценти. И двете централни банки повишиха официалните лихвени проценти с 50 базисни пункта в четвъртък и запазиха ястребови прогнози за инфлацията. Но, имайки предвид изявленията им след заседанието, става ясно, че пикът наближава по-бързо, отколкото централните банкери в двете институции в момента са готови да признаят, пише Bloomberg.

 Централните банки доближават края на настоящия цикъл на затягане. Графика: Bloomberg

Движенията при еврото и паунда показват, че инвеститорите са обърнали повече внимание на тона, зададен в сряда от пресконференцията на председателя на Фед Джеръм Пауъл след решението да забави покачването на официалните лихвени проценти на САЩ до едва 25 базисни пункта. Като не се противопостави на пазарните очаквания за предстояща пауза в затягането, Пауъл добави гориво към ралито на активите с фиксирана доходност, при което се наблюдава рязък спад на доходността навсякъде.

Трейдърите очакват скорошен край на политиките на затягане. Графика: Bloomberg

Най-голямата изненада дойде от ЕЦБ. След като повиши лихвите с очакваните 50 базисни пункта и обеща да повтори хода следващия месец, гуверньорът Кристин Лагард заяви на пресконференцията, че последващото увеличение е „намерение“, не „абсолютен, неотложен ангажимент“. Усърдието на ЕЦБ за зависимост от данни се сблъсква с бъдещите насоки. Почти сигурно все още ще има повишение с половин пункт на следващото заседание на ЕЦБ на 16 март, но по-малко движение не може да бъде изключено. Бъдещият път на паричната политика след това е много по-малко сигурен.

Забележката на Лагард, че последното решение е „плод на компромис“, подкопа това, което се очакваше да бъде ясно послание за повишаване на лихвените проценти. Лагард подхрани спекулациите, че пикът в разходите по заемите може да е близо.

С рязкото понижаване на цените на природния газ и неочакваното забавяне на инфлацията в еврозоната до 8,5% през януари от връха от 10,7% през октомври, трейдърите на облигации придават по-голяма тежест на икономическите данни, отколкото на малко заплетеното обяснение на Лагард за това как е постигнато решението от четвъртък. Тъй като базовата инфлация остава на рекордните 5,2%, със сигурност все още ще са необходими допълнителни мерки за затягане на ЕЦБ - просто може би не толкова сурови, колкото беше сигнализирано на предишната последна среща.

Инфлацията започва да се забавя от пиковите нива. Графика: Bloomberg

АЦБ е на подобен кръстопът. В резюмето на паричната си политика тя подчерта, че инфлационните рискове са „изкривени значително нагоре“. Но нюансът в посланието ѝ беше, че макар постоянното покачване на цените да изисква по-нататъшно затягане, ще трябва да има придружаващо доказателство, че натискът не отслабва.

Гуверньорът Андрю Бейли заяви, че е "твърде рано да се обяви победа" за ограничаване на потребителските цени - инфлацията в Обединеното кралство все още е много по-висока от тази на останалите сравними икономики - 10,5%. Вероятно АЦБ ще повиши отново лихвите на следващото си заседание на 23 март, но паричните пазари сега очакват това да бъде последното движение за годината и само с 25 базисни пункта.

Тримесечният преглед на паричната политика имаше някои ревизии на икономическите перспективи, но те не бяха особено значими. Както се очакваше, перспективите за растеж на Обединеното кралство бяха преразгледани нагоре с очаквания за по-плитка рецесия. Сега АЦБ очаква почти 1% общ спад в производството за пет тримесечия, вместо спад от 2,9% за две години. Очаква се инфлацията да се забави до 4% до края на тази година и да падне до нула до края на тригодишния прогнозен период. Политиците предполагат, че ръстът на възнагражденията ще започне да намалява от сегашните 6% през тази година.

И за финал, един цитат от Уинстън Чърчил, който не е дословен: Това може да не е краят, но е началото на края на глобалния цикъл на повишаване на лихвите. Фед води пътя към пауза; ЕЦБ и АЦБ няма да изостанат много.

Още по темата

Локхард: Федералният резерв се нуждае от по-рестриктивна политическа позиция

Пауъл: Фед обсъжда още няколко повишения на лихвите

Пауъл: Политиката на Фед ще остане ограничаваща известно време

Даниел Дончев: Фед забави ръста на лихвите, но инфлацията все още не е победена