Изтощението от разговорите за рецесия действа подвеждащо

Инвеститори, икономисти и журналисти говориха непрекъснато за рецесия през по-голямата част от изминалата година и всички са уморени от това. Всеки би искал да прескочи 2022 г. и да премине напред. За съжаление, има нарастващ риск колективното изтощение от разговорите за рецесия да замъгли преценката за реалната и продължаваща заплаха от спад, пише Bloomberg.

Това е разбираемо. Думата „рецесия“ се появи в повече от 650 хиляди новинарски заглавия миналата година в САЩ, като пикът на истерията беше през юли. По това време много хора спекулираха, че САЩ вече са в рецесия. Въпреки че не беше така, след това остатъкът от годината премина в разговори за това как спад  все пак се задава; безработицата ще нарасне; цените на жилищата ще паднат; и индексът S&P 500 може да се понижи до 3000 пункта. След 12 месеца на безмилостен песимизъм, нито една от тези прогнози не се сбъдна, така че със сигурност театралността е неуместна, смятат някои.

Имаше повече заглавия за рецесия в САЩ през юли 2022 г., отколкото през март 2020 г. Графика: Bloomberg

Оптимизмът дори повлия на пазарите този месец. Но трябва ли да се вярва на нещо от този оптимизъм?

Налице е дълга история на възстановяването на финансовите пазари преди рецесията. Трейдърите често са организират едно последно голямо отскачане на S&P 500 - едно последно „ура“ - преди да усетят, че икономиката наистина, наистина се разпада.

Цените на акциите често се повишават, преди да настъпи окончателно рецесия. Графика: Bloomberg

Дори икономистите са податливи на няколкото проблясъка на неуместен оптимизъм.

В края на 80-те години на миналия век икономистите рутинно се тревожеха за рецесията, но всъщност станаха малко по-оптимистични, преди тя реално да започне в средата на 1990 г.

През 1999 г. имаше редовен дебат за рецесията, който след това се охлади, преди спадът да започне през март 2001 г. Дори по време на рецесията имаше подобряване на настроенията и едва след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. всички видяха пълната картина.

По същия начин имаше много дискусии за рецесията в края на 2006 г., но след това някои икономисти объркаха „подраняването“ с „грешно“ и за кратко намалиха шансовете си за рецесия в началото на 2007 г. Отново тук имаше лек спад в шансовете за рецесия на икономистите дори след началото на пониженията, докато колапсът на Lehman Brothers изтри всички останали съмнения.

Прогнозите на икономистите често изпреварват реалния спад. Графика: Bloomberg

Обратно в наши дни. Най-лошият пристъп на инфлация от четири десетилетия отслабва и инвеститорите активно залагат на края на повишенията на лихвените проценти от Фед. Спестяванията, натрупани от домакинствата по време на пандемията Covid-19, остават значителни, докато безработицата все още е на 50-годишно дъно. Както и в миналото, оптимистите имат за какво да се хванат и няма признаци за огромен нов шок - със сигурност не подобен на този след фалита на Lehman - който да потвърди страховете им.

Но мечките също имат козове. Рядко Федералният резерв е успявал да повиши лихвените проценти, без да тласне икономиката към рецесия, така че е трудно да се повярва, че може да направи подобно постижение, докато се движи с най-бързите темпове в съвременните времена. В допълнение към тези опасения, индексите на мениджърите по поръчките PMI за производство и услугите се понижиха до територията на спад; продажбите на дребно са намалели в два последователни месечни доклада; и продажбите на жилища рязко спадат.

Изкушаващо е да се придържаме към теории защо този път може да е различно. Може би силата на балансите на домакинствата ще поддържа икономиката. В крайна сметка всички са болни от негативизма. Но все още има голям шанс първото впечатление за тази икономика – онова лошо чувство от началото на 2022 г. – да е било правилно през цялото време.

Още по темата

Цв. Цачев: Оптимистичните очаквания на пазарите са заблуждаващи