Време е Байдън да разгърне своята мега търговия с петрол

Администрацията на президента Джо Байдън очерта ново правило през октомври, според което Министерството на енергетиката може да купува петрол за бъдеща доставка - най-вероятно през 2024 г. - на фиксирани цени, за да попълни отново стратегическия петролен резерв (SPR). Обсъжданият ценови диапазон е от 67 до 72 долара за барел. След това, по-рано този месец, съветникът по енергийната сигурност на Байдън Амос Хохщайн изглежда постави ново условие, като каза, че Министерството на енергетиката ще поиска тези барели, когато цените на петрола се търгуват „постоянно“ около $70.

Вниманието обикновено се фокусира върху петролния фючърсен договор за месец напред; това обикновено имат предвид хората, когато казват „цената на петрола“. Но в този случай по-подходящите референтни показатели са договорите през 2024 г. и 2025 г., където цените сега са твърдо в диапазона за презареждане на SPR. Наистина от понеделник сутринта цялата фючърсна крива потъна под $72. Времето да се изпълни плана на Байдън е сега.

Има скептицизъм относно това в петролната индустрия, отчасти поради враждебните отношения, които фирмите имат с Белия дом. Главният изпълнителен директор на Chevron Corp. Майк Вирт наскоро отхвърли плана като не предлагащ „смислен“ стимул за петролните компании да сондират повече. Коментарите на Хохщайн безполезно добавиха допълнителна несигурност.

Прилагането на предложението сега би натоварило най-малкото производителите на петрол да го приемат или отхвърлят. Те имат основателни причини да бъдат предпазливи, като например рискът от инфлацията на разходите да изяде възвръщаемостта им от петрола, доставен след две години.

От друга страна, спадът на петрола през изминалата седмица, въпреки изтичането от тръбопровода Keystone и заплахата на руския президент Владимир Путин да намали доставките, предполага, че низходящите икономически сили надделяват на възходящия наратив, който се запази през по-голямата част от тази година. Докато големи петролни компании като Chevron определят многогодишни бюджети и са склонни да не се хеджират така или иначе, по-малките производители могат да се възползват от възможността за покана за презареждане, за да покрият рисковете и да фиксират цените на някои производства, особено когато ликвидността във фючърсната крива изтънява рязко след първите 12 месеца.

Това също би било чиста победа за Байдън. На неотдавнашно изслушване на сенатската комисия по енергетика и природни ресурси, Дъг Макинтайър, заместник-директор на Службата за петролни резерви, предложи да се заменят 180 милиона барела, източени досега от SPR чрез спешни продажби с 60 милиона, закупени от пазара, и след това като се отложи продажбата на приблизително 140 милиона барела, които бяха разрешени за продажба от Конгреса. (За предистория, поредица от закони, приети през последните години — включително намаляването на данъците от 2018 г. и миналогодишния двупартиен инфраструктурен акт — съдържаха разпоредби за разпродажба на части от SPR за набиране на пари.) По този начин 200 милиона барела ще бъдат ефективно изкупени обратно за попълване на SPR: 60 милиона от пазара и 140 милиона от Конгреса.

Още по темата

Войната на Путин се оказва златна мина за търговците на суровини

Русия усети болката от европейското петролно ембарго

Ценовият таван няма да се отрази на военния бюджет на Путин, но ще предизвика други проблеми

Италианският модел е неприложим за рафинерията на "Лукойл" в Бургас

Физическият пазар трудно ще спазва ценовия таван за петрола

Има повече от достатъчно, за да се плати за това при обсъжданата ценова група. Тазгодишните продажби на SPR бяха извършени на средна цена от $96,25 за барел, набирайки $17,3 милиарда. Дори в горния край на диапазона за зареждане, $72, това е достатъчно, за да се изкупят обратно 240 милиона барела, една трета повече от продадените. На теория Министерството на енергетиката би могло да търси петрол на стойност 4,3 милиарда долара на пазара, да предаде 10,1 милиарда долара на Министерството на финансите, за да отхвърли продажбите, определени от Конгреса – при условие, че Конгресът е съгласен, разбира се – и все още да има остатъчни 2,9 милиарда долара. В чисто търговско отношение това би било много добра сделка.

От политическа гледна точка това също би показало желанието на Байдън да помогне за определянето на ценови праг, насърчавайки вътрешното производство на петрол. Противниците на това от съображения за опазване на околната среда трябва да имат предвид, че петролът на сушата в САЩ има по-малко „заключване“, отколкото да речем дълбоководни находища или петролни държави, тъй като шистовите кладенци се разработват сравнително бързо, изискват малко като нова инфраструктура и произвеждат най-много от тяхната продукция в рамките на няколко години.

Плюс това тазгодишният геополитически хаос неизбежно повиши премията за сигурност на енергийните пазари; в политически план, западните демокрации няма да достигнат нетна нула, ако нейните поддръжници не са подкрепяни (и избирани) от граждани, уплашени или ядосани от високите разходи за живот. Поръчка на Байдън на $70 предлага възможност за стабилност, която може да бъде от полза както за производителите на петрол, така и за прехода.

Гледайки спада на петрола миналата седмица, ще има изкушение в Министерството на енергетиката да каже, както ClearView Energy Partners каза в скорошен доклад, „ако $70 [за барел] е добре, няма ли $60 или $50 да бъде още по-добре?“

Това би било огромна грешка, не на последно място, защото ще изложи съобщението през октомври като най-плиткото политиканстване в стратегически сектор. Освен това урокът, който трябва да вземем от 2022 г., не е, че успяхме да избегнем куршума по отношение на разходите за енергия, а че оставаме подвластни на нестабилни сили, които се подиграват на понятието „последователност“. При търговията с петрол печелите, когато можете, и продължавате напред.

Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Бивш инвестиционен банкер, той е бил редактор на рубриката Heard on the Street на The Wall Street Journal и репортер за Financial Times.