Пазете се от идващата вълна от компетентни популисти

Калифорнийски плаж. Последна есен. Океански бриз и легална трева във въздуха. Приятел, дошъл от Великобритания, мърмори за Надин Дорис, една от онези безобидни ексцентрички, които бродят из подножието на политиката в това размирно кралство. Продължава и продължава, докато не го попитам защо позволява на една депутатка да разваля този спокоен ден.

"Но тя е в правителството”.

С късмет виждаме края на първата вълна на популизма: популизмът като фарс. Борис Джонсън и неговите съмишленици са на път да си отидат. Доналд Тръмп вече не е в Белия дом. Жаир Болсонаро вероятно няма да бъде преизбран за президент на Бразилия през октомври. Шоумените, които се издигнаха на власт през втората половина на миналото десетилетие, не се справиха с високия пост, пише Financial Times.

Това обаче може да не важи за техните наследници. Има едно нещо, което е по-лошо от некомпетентния популизъм -  и това е компетентният популизъм. Шут-лидерът няма нито вниманието, нито уменията, за да въведе в действие управленска програма. Губернаторът на Флорида Рон Де Сантис ги има. Бившият американски държавен секретар Майк Помпео също.  Всеки от тях би предложил сходни на Тръмп политики, ако се кандидатира през 2024 г. Всеки от тях може да подчини бюрокрацията на волята си. На поста си всеки от тях би въвел в действие дългогодишния либерален страх от професионализираната твърда десница.

Великобритания може да се окаже по-рано от Америка във втората вълна на популизма. Не всички кандидати да заместят Джонсън на поста министър-председател предлагат скъсване със същността на политиката му, а по-скоро с хаотичния стил на неговото правителство. Но не и по отношение на Северна Ирландия и Европа. Не и по отношение на конфронтацията със съдебната система. По отношение на икономиката планът им е за намаляване на данъците и увеличаване на армията. Дори тези, които напускат управлението му, не желаят да се отрекат от него. Утвърдени министри, основоположници на бизнеси - те не са клоуни и именно това е толкова зловещо.

Разбира се, не би могло да се говори за дисциплинирания популизъм като за новост. Унгария го познава при управлението на Виктор Орбан, а Полша - от времето на партията "Право и справедливост". Си Дзинпин го практикува в страхотни мащаби от десетилетие насам.

Тръмп и Джонсън бяха последователни. Но основното наследство на всеки от тях (консервативен Върховен съд и твърд Брекзит) произтичаше повече или по-малко автоматично от законодателните им мнозинства. Имайки мнозинство съответно в Сената и в парламента, тези огромни реформи бяха въпрос на време. Но в по-голямата част от държавното управление нещата не стоят така. Нужна е упорита и невидима работа: отглеждането на една идея от замисъла до изпълнението, овладяването на държавния апарат. Ето защо няма стена по цялата граница между САЩ и Мексико. Ето защо мечтата на торите за дълъг поход през институциите никога не се сбъдна. Търпението, усетът към детайлите не бяха налице на самия връх.

Не разчитайте, че това ще се повтори и при министър-председател Лиз Тръс или при президент Де Сантис. Засега краят на историята на популисткия шоумен не е завръщане към либералния технократ, а някакъв синтез на двете. И той намира своя най-чист израз в губернатора на Флорида. Той трудно може да бъде обяснен като политик, но представете си, че Еманюел Макрон затегне правилата за гласуване във Франция и нарече враговете си "финансирани от Сорос". Сблъсъкът между интелигентността на юпито и демагогията на националиста щеше да е стряскащ. А след това щеше да стане изнервящ.

Да, дистанцираността на Де Сантис може да го възпрепятства в предизборната кампания. След като ухажваше криптовалутите с дерегулация, кризата в тази област на финансите може да подкопае реномето му на добре управляващ Флорида.

Но ако все пак той стигне до Белия дом, либерализмът ще се изправи срещу човек с почти прекомерен самоконтрол, а не прекомерно имплусивен; с кадри около себе си, а не мошеници и шутове. Той е част от една по-широка тенденция вдясно, тъй като популизмът се втвърдява и съзрява спрямо облика си през 2016 г. Може да се окаже, че циркът ще ни липсва.