Войната в Украйна може да стимулира появата на нов воден от Китай търговски блок

Позицията на Китай по отношение на руската война в Украйна през следващите месеци ще промени глобалните парични потоци и търговия, което вероятно ще доведе до появата на нови икономически сфери, смятат инвеститорите.

Миналия месец, малко преди руският президент Владимир Путин да изпрати войските си в Украйна, той и китайският президент Си Дзинпин обявиха в Пекин партньорство без ограничения с обещание да си сътрудничат повече срещу Запада. 

Пекин отказа да се присъедини към западните страни в осъждането на това, което Москва нарича „специална военна операция“, като същевременно призовава за сдържаност от всички страни.

Китайско-руската търговия нарасна с 35% през 2021 г. до 146,9 милиарда долара, показват данните на китайските митници, тенденция, която вероятно ще бъде засилена от широките нови санкции, които отрязват Русия от западните пазари.

Промяната в търговските потоци назрява още след анексирането на Крим от Украйна от Русия през 2014 г., каза Том Джеймс, главен изпълнителен директор на TradeFlow Capital Management в Сингапур, фонд за търговско финансиране.

„Русия вече започна да търгува в юани с Китай“, каза той пред "Ройтерс", добавяйки, че банките могат да се справят помежду си извън мрежата SWIFT – от която Москва сега е блокирана – и Пекин би могъл да извлече голяма полза, макар и не без рискове.

Малко над една четвърт от китайския износ за Русия беше уреден в юани през първата половина на 2021 г., спрямо едва 2% през 2013 г., тъй като и двете страни се стремят да намалят зависимостта си от долара. 

„Х-факторът са митата и санкциите или квотите, ако бъдат поставени, по отношение на това колко руски стоки са готови да купят различните страни“, каза Джеймс. „Вече се наблюдава нещо като протекционизъм от страна на държави по отношение на продоволствената сигурност“.

Натиск

Финансовите пазари са под стрес от очаквания, че руско-китайският блок може да е под заплаха от удари от САЩ, като китайските акции са сред най-зле представящите се от началото на инвазията в Украйна на 24 февруари.

Китайският индекс Shanghai Composite и хонконгският Hang Seng загубиха по около 6% от началото на войната. Това се сравнява с печалба от около 1% за световните акции и 1,6% за S&P 500.

Досега стабилната китайска валута също започна да показва проблясъци на уязвимост и волатилност и във вторник достигна тримесечно дъно.

„Натискът е много голям в момента“, каза един съветник на китайското правителство пред "Ройтерс", пожелал анонимност.

„Прагматично е да купувате петрол и газ от Русия, но всички ви наблюдават“, каза той. „Не искаме да разстроим Русия, но в същото време е трудно да не застанем на страната на повечето държави."

Търговията на Китай с Русия е по-ниска от това, което извършва със западните страни. Търговията на Китай миналия месец възлиза на общо 137 милиарда долара с Европейския съюз и 123,3 милиарда долара със Съединените щати, но само 26,4 милиарда долара с Русия. 

Попитано за рисковете, пред които може да се изправи Пекин, ако предостави икономическа помощ на Москва, включително заради санкциите, китайското външно министерство каза пред "Ройтерс" в изявление: „Китай и Русия ще продължат да осъществяват нормално икономическо и търговско сътрудничество в дух на взаимно уважение, равенство и взаимна изгода."

Още по темата

Китай обмисля да разреши одити на някои свои компании търгувани в САЩ

ФЕД и Китай тръгват на война срещу различни врагове

Сривът на китайския пазар става в най-неподходящия момент за Си Дзинпин

Китай обяви, че иска да избегне санкциите на САЩ заради войната на Путин

Но стресът върху глобалната търговия, произтичащ от войната, вече е очевиден в забраните за износ и проблемите във веригата за доставки.

Материали от индонезийски въглища до египетски варива и растителни масла не са налични за чуждестранна продажба.

Купувачите на храни се борят за ориз, който да замени украинската и руската пшеница, очертава се недостиг на торове, тъй като светът е откъснат от руския поташ - ключова съставка - и изглежда няма голям шанс за ремонт на глобализираната система. 

На нейно място има намеци за нов ред, при който руският износ на стоки и енергия намира пазари в Китай и Индия, докато австралийските минерали и газ се озовават в Европа.

Предпазливост

Стратегът на Morgan Stanley Джонатан Гарнър каза в скорошен подкаст, че е по-предпазлив по отношение на Индия и Китай и се стреми към по-голяма експозиция към Австралия като износител, свързан с източници на глобален капитал и по този начин по-малко склонен към изтеглянето му.

Междувременно Индия, купувач на руска военна техника, обмисля оферта за евтин руски суров петрол и според банкови източници проучва възможността за създаване на механизъм за плащане за търговия в рупии/рубли. 

Решенията на Китай, най-големият износител в света, имат потенциала да стимулират значителни потоци пари и стоки извън доминираната от долара система – нещо, което Пекин се стреми да направи от десетилетие.

„По същество те създават своя собствена операционна платформа, която е различна от последните 70 години... от водената от САЩ глобална капиталова система“, каза Джордж Бубурас, ръководител на изследванията в K2 Asset Management, която инвестира в световен мащаб от Мелбърн.

Тази седмица Wall Street Journal съобщи, че преговорите между Китай и Саудитска Арабия за търговия на петрол в юани, а не в долари, са се ускорили, може би стъпка напред в усилията за популяризиране на юана като търговска и резервна валута.

Китай обаче държи здраво юздите на юана и възприемането му като резервна валута остава скромно.

Повечето участници на пазара също се съмняват, че Китай ще претърпи някакво внезапно изключване от своите западни експортни пазари, но има отчетлив привкус на епохална промяна в пазарните коментари.

„Когато тази криза (и войната) приключи, щатският долар трябва да бъде много по-слаб, а на обратната страна, юанът много по-силен“, каза стратегът на Credit Suisse Золтан Позсар в бележка, очертаваща „смяна на режима“, докато Китай купува руски стоки. 

Диего Парила, който управлява Quadriga Igneo, фонд от 150 милиона долара, предназначен да печели в сътресения, е на съвсем различна гледна точка и залага, че юанът ще падне, докато световната търговия се фрагментира, а Китай печата или заема все повече и повече пари, за да поддържа икономиката си.

„Няма връщане оттук. Русия върви на изток, а не на запад... Мисля, че глобализацията, каквато я познаваме, е приключила и ние сме фактически в двуполюсен свят“, каза той.