Европа използва технологиите в борбата за климата, част 1

Искам да благодаря на организаторите за поканата да участвам в първото издание на Bloomberg Green Festival.

Това е съвсем навременна конференция, защото точно сега е моментът да обсъдим как дигиталните данни допринасят за устойчивото бъдеще, което всички желаем.

Този международен обмен идва ден преди моят президент, президентът на комисията Урсула фон дер Лайен да представи политическите приоритети на комисията в обръщение към нациите в сряда.

Общият контекст е, че Европа е изправена пред двоен преход – единият е дигиталното предизвикателство, а другият е зеленото предизвикателство. Едновременно с това, ние трябва да извлечем поуки от кризата с Covid-19 и трябва да увеличим издръжливостта си. На тези предизвикателства трябва да отговорим съгласувано: на дигиталното и зеленото предизвикателство, както и на придобиването на издръжливост.

Те не просто се развиват успоредно, те са взаимносвързани. Нека илюстрирам този аргумент с един от нашите основни стратегически активи – космическите програми на Европейския съюз и по-конкретно „Коперник“, европейската сателитна система за наблюдение на земята, която ни осигурява глобален поглед върху планетата в цялата ѝ сложност.

Знаем, че данните, дигиталните данни са най-важната съставка на модерната икономика. Но за обмена на данни е нужна свързаност, дигитална свързаност за всички навсякъде. Заедно, данните и свързаността дават възможност за развитие на технологиите, а основните технологии са в основата на конкурентоспособността на индустрията ни.

Данните и свързаността са ключови за ръста на икономиката и потенциала за създаване на работни места. Това е по-важно от всякога, за да се възстановим от настоящата тежка световна криза.

Още по темата

Европа използва технологиите в борбата за климата, част 2

Да насочим вниманието си към данните и свързаността. Факт е, че всички дигитални технологии са двигател за едно по-зелено бъдеще. До 2050 г. ние искаме да станем първият в света климатично неутрален континент. Това ще е невъзможно, освен ако напълно не овладеем дигиталните технологии. До 2025 г., чрез пълноценното използване на дигиталните решения можем да постигнем най-малко 10% по-малко въглеродни емисии за всички сектори. Това е огромно понижение с повече от половината емисии произвеждани преди настоящата криза.

Но това няма да е резултат от случайност. Трябва активно да внедрим чистите дигитални технологии. Нека да ви дам няколко конкретни примера.

Интернет на нещата е едно от големите достижения на нашето време. Смятам, че едва сме се докоснали до повърхността на потенциала на интернет на нещата за нашето общество. Енергията и ефикасността на суровините в индустрията могат да нараснат благодарение на данни, събирани от устройства, които са свързани чрез интернет на нещата.

Ще дам и още един пример: ефикасните, умни електропреносни мрежи и по-доброто съхранение на енергийните запаси могат да се осъществят единствено чрез дигитални решения.

Това ще позволи на Европа да намали зависимостта си от изкопаемите горива и да увеличи дела на възобновяемата енергия в цялостния енергиен микс на континента.

Това са два добри примера, но има и друг пример, който също е важен, с който активно трябва да се ангажираме и това е необходимостта да решим проблема с отражението на центровете за данни върху околната среда. Това предизвикателство ни очаква.