Азия е по-подготвена да преодолява петролни кризи

Ашиш Сетя, Bloomberg Хюстън

14:00 | 24 юни 2025
Обновен: 14:16 | 24 юни 2025
Преводач: Силвия Грозева

При цените забелязваме продължаващ спад на рисковата премия на суровия петрол.

Точно така, ако разгледаме как се повишиха цените в началото на конфликта, а днес силно спаднаха след съобщението на президента. Но ако сравним цените тази вечер с диапазона от средата на май до средата на юни, все още сме на 5-6 долара по-високо.

Това потенциално дава възможност да се понижат, ако пазарът е убеден, че конфликтът наистина е приключил.

После се връщаме към основните неща на петролния пазар. По-ниски очаквания за ръст на търсенето на развиващите се пазари като Китай и Индия. И потенциален ръст на производството на ОПЕК. Това излиза на преден план.

Кое друго излиза на преден план? Май вниманието заради конфликта се насочва към алтернативни пътища за петрола и природния газ извън Ормузкия пролив?

Абсолютно вярно. Вижте колко петрол е минал през Ормузкия пролив, към 16,5 млн барела на ден суров петрол и кондензати.

Има известен вътрешен капацитет в Саудитска Арабия и ОАЕ за изнасяне през различни пристанища и след това експорт към пазарите в Азия и Европа.

Но допълнителният капацитет по тези тръби сега е около 2-3 млн барела на ден.

Затова ако конфликтът беше ескалирал рязко, бихме имали доста движения на цените на пазара.

Това би застрашило и обещанието на президента за по-ниски енергийни цени, нали? Той призова за бързо повишение на американското производство, но възможно ли е това?

Интересен въпрос. Смятаме, че американските шистови производители днес слушат повече акционерите си, а не администрацията в Белия дом.

Ангажиментите на акционерите в последните няколко сезони на отчетите бяха за много умерени ръстове на производството. Средно 2-3%.

Единственият начин да си променят стратегията и значително да повишат производството е да има чувствително по-високи цени на петрола за доста дълго време, 6 до 9 месеца.

След като това не се случва, не очаквам да се върнат към по-високо производство.

Ами азиатските купувачи като Китай и Индия? Те май имаха резервни планове и Китай например се запаси. Но какво става, ако примирието не издържи и има нови смущения на петролните пазари?

Китай, Индия и останалите азиатски купувачи донякъде поне са по-готови да се справят с глобални конфликти, отколкото бяха когато започна руско-украинската война.

И Китай, и Индия инвестираха в поддържане на стратегически резерв от петрол за между няколко седмици до няколко месеца. Имат известен буфер.

И да не забравяме, че с глобалната реорганизация на петролните потоци след руско-украинската война, Китай и Индия внасят вече много суров петрол от Близкия изток и Русия. Преработват ги в бензин и дизел и ги пращат за Европа например.

Ако има нужда, вероятно ще задържат част от тези обеми за вътрешния си пазар и няма да ги изнасят.

Така че ще се адаптират по различни начини на глобалните конфликти.