Популизмът в двете Америки, част 3

Да не забравяме: "Ще направим Америка отново сигурна. Ще направим Америка отново велика. Бог да ви благослови, обичам ви", каза Доналд Тръмп.

В САЩ 49% от гражданите казват, че демокрацията не им върши работа.

Мисля, че голяма част от раздразнението на избирателите е насочено в тази посока. Как страната е била променена от глобализацията и имиграцията. Така мислят главно белите американци – че страната става по-малко бяла и повече не-бяла. И че икономиката се разклаща повече, поради натиска на глобализацията.

Тези демографски промени са предизвикателство за политическите системи, изградени, когато САЩ е била страна с много по-хомогенно население. Практически, когато белите са имали неоспорима власт. И затова с основание се чувстват неудобно, щом властта им е оспорена.

Те смятат, че устоите са разклатени. Това ги разярява. И води до политически безредици.

В Латинска Америка причините са различни.

Има усещане за повече насилие, което според мен кара избирателите в много страни в региона да подкрепят авторитарните правителства, които могат да им дадат решения. Например управление със здрава ръка. Силна полиция срещу престъпността.

Но има и дълбоко неудовлетворение от неравенството в доходите. От липсата на възможности. Така че демокрацията в този регион през 80-те надделя.

Тогава имаше мащабно движение към демокрация в тези страни. Усещането, че демокрацията печели по целия свят.

Това донесе еуфорията, че гражданите ще имат повече глас в правителството.

- Кой ще ви даде нов дом?

- Американецът.

Но това не се случи. Трябва да се изследва защо в демокрациите не само в Латинска Америка, но и по света, в далечни страни като Унгария, Турция или Филипините на власт идва силният човек. И превзема допреди това демократичното управление.

Ако погледнем по-общо, в света близо 6 млрд души живеят с авторитарни режими. Това са 72% от населението на света. Преди 10г бяха само 46%.

Ама какво става?!

70% от анкетираните от Латинобарометро казват, че правителствата в региона служат на интересите на силните елити, а не на народа.

Дебатът за демокрацията се превръща в разговор на елита.

Хората, които твърдят, че достойнствата на системата са хора със сравнително добър статут в обществото, които живеят на сравнително добри места.

И връзката между разговора в защита на либералния ред и как реално се използват инструментите се прекъсва. Губи се нишката с хората, които са били притиснати от някои от тези промени.

В САЩ много ясно го забелязахме с възхода на Доналд Тръмп. Изведнъж тези елити, на които демократичния либерализъм толкова им харесваше, видяха, че десетки милиони американци изобщо не са доволни от промените, но никой не им обръща внимание.

Това стана прокоба за демократичните институции, за тези, които трябваше да проверяват дали човешките права се спазват и дали управлението е прозрачно. Това е знак за сериозни нарушения в управлението.

Трябва много, много да се пазим от това, което може да се случи, ако продължи това движение срещу демократичното управление.

Защото демокрацията може да има много пропуски, може да не е удачна за някои сегменти на обществото, дори големи групи в обществото.

Но Латинска Америка има пресен опит с авторитарното управление и знае какво е това: пълна катастрофа.