Флуг за срива на шекела и съдебната реформа

Пазарите доста агресивно реагираха – от валутните до пазарите на акции и облигации. Валутният пазар особено бе засегнат. Смятате ли, че е нужно, ако в момента бяхте в централната банка, да планирате как да се намесите, за да подкрепите шекела? Би ли трябвало централната банка на Израел да се намеси, за да успокои курса, докато в същото време имаме политически дебат?

Мисля, че опасенията не са от липса на ликвидност или някакви смущения на пазара. Тревогата е от дългосрочния ефект на решението. Защото Израел е малка и отворена икономика. Ако шекелът продължава да отслабва, това значи, че това известно забавяне на инфлацията, може да се обърне пак.

Ако шекелът продължава да пада, вероятно това ще означава по-висока инфлация, което в даден момент може да наложи още едно повишение на лихвите.

Но не очаквам нищо повече от това. Не очаквам безредици на пазарите.

В последните 2г. редовно говоря с гуверньора на Bank of Israel. Вие сте били 5г гуверньор. Ако можехте днес да споделите някакъв съвет как да се излезе от това политическо минно поле в Израел, какъв би бил той?

Гуверньорът на Bank of Israel има допълнителна задача – той е икономически съветник на правителството. Като такъв, смятам, че изразява опасенията си от потенциалното отслабване на институциите в страната. Това може да намали потенциалния ръст и перспективите за икономиката.

Мисля, че той доста силно изразява опасенията си. За съжаление засега политическата система не чува. Надявам се, че сега, след много силната реакция на пазарите и на улицата, протестите, може би ще се променят плановете за следващите стъпки.

Силно се надявам, че всякакви бъдещи действия в законодателството ще вземат предвид всички тези негативни последици. И няма да продължават без много широко споразумение и консенсус, които би трябвало да съществуват при фундаменталните промени в системата.

Вчера един гост коментира намесата на Байдън късно през нощта преди да бъде приет законът. Той каза, че за САЩ е необичайно да коментира вътрешните работи на Израел. Критиката е основателна, но не и по вътрешнополитически въпроси. Когато чувате тези критики от САЩ и други страни по света, какво значение ще имат те за преките чуждестранни инвестиции? За глобалните компании, за глобалните технологии, които може да решат, че Израел става червена точка на листа? Дали няма да бъде свален като технологична дестинация с това политическо решение в момента?

Мисля, че това е един от най-силните канали, по които съдебната реформа засяга икономиката на страната. Имаме спад в инвестициите във високите технологии в Израел далеч над това, което става в други високотехнологични сектори по света.

Не сме видели още началото на възстановяването, което се случва другаде.

Израелската икономика е по-уязвима на подобни промени заради нейната зависимост от сектора на високите технологии. Той е много важен двигател на ръста. Много важен източник на приходи, на данъци и осигурява почти половината ни износ.

Мисля, че затова наистина трябва да сме много внимателни когато правим разни неща, които всяват тревога сред инвеститорите, които влагат парите си в нашия сектор на високите технологии.

Това е наистина причина за тревога и би трябвало да накара нашите лидери да помислят отново дали да продължат по пътя на това законодателство.