Саадия Захиди: Лидерите не са готови за тази криза

Съществува риск от задаваща се многостранна криза, тъй като едновременно стават много неща. Имаме настоящите рискове и точно тогава си казваме, намираме се на нулата, ето къде са нещата днес. И е съвсем ясно – енергийната криза, хранителната криза са водещите в списъка. После поглеждаме две години напред и тогава отново очакваме кризата на разходите за живот да продължава. Хората не очакват да излязат от настоящата ситуация много бързо. А имаме и десетгодишните рискове. Шест от първите десет са все свързани с климата и околната страна.

Имали опасност ако не се справим с климата и околната среда през следващите няколко години нещата да станат много грозни?

Точно това изтъкваме. Лидерите вече не може да казват, нека да се справим с краткосрочните рискове първо, а след това ще се заемем с дългосрочните, защото целият времеви хоризонт трябва да се измести. А ако ще търсим решения, трябва да има някакви в областта на синергията, които например засягат климата и храната едновременно или селското стопанство и енергетиката едновременно. Ако не направим това, няма да излезем нито от обществената криза, нито от екологичната.

Саадия, колко от тези първи десет риска всъщност са се променили през последните 3-4 години?

Съвсем ясно е, че климатът продължава да се влошава и това няма да се промени в рамките на десетгодишния срок. Но в по-краткосрочен план икономическите и обществените рискове са водещите, а последният път, когато инфлацията или неравенството бяха водещи бе преди повече от десет години.

Говорим за времето на глобалната финансова криза. Последно тогава ни тревожеха тези неща.

Всичко това отново сега отново се връща с пълна сила и смятам, че лидерите не са готови за кризата, пред които са изправени сега.

Много малко лидери от днешното поколение са минали през традиционните рискове с храна, енергия, докато в същото време се борят с това, което се задава относно дълга, климата.

Трябват ни лидери, които са много по-гъвкави и могат да се справят с дългосрочните и краткосрочните рискове.

Изпълнителните директори и лидерите подценяват ли новата икономическа ера, която ще наблюдаваме през следващите две десетилетия?

Всеки ден има нова прогноза дали се отправяме към рецесия или не. Основното тук, според мен е, че имаме няколко инструмента, които лидерите ще продължат да използват, но те имат своите последици – лихвените проценти се повишават, има много притеснения около това, което става на развиващите се пазари.

Възможно е да навлизаме в омагьосан кръг. Трябва да има средносрочно мислене. Мислене за инвестиции, които са неинфлационни, но ще въведат основна устойчивост и промяна в икономиките и икономическите ни структури...