Потъващият златен град, част 3

Докато нелегалния добив на злато в Зарума си остава без контрол, подземните тунели стават все по-опасни.

Първото срутване стана преди години под едно училище и наложи евакуацията на 300 деца.

Миньорите се наричат саблерос, защото навлизат в зона, която не им принадлежи.

Чухме детонация, взрив, от който вратата на склада, която бе рядко използвана и отваряна, бе засмукана, сякаш се бе срутила. Обадих се на приятел от пожарната да ми помогне да разбера какво бе станало. Той коленичи ето така, легна на пода и с фенерче освети и каза, „Има голяма дупка тук. Миньорите са копали.“

Нанесени са щети не само на градските улици. Рудодобивът е замърсил водните канали с живак, натриев цианид и други токсични химикали.

След отварянето на дупката през декември президентът Гийермо Ласо изпрати военните, за да спрат незаконните миньори. Но при толкова много тайни пътища за влизане в мините, саблерос продължават да влизат. Затова задачата е да се стабилизират щетите, причинени от тунелите остава да бъде решена от Нунез. Запълването на пещерите звучи просто, но не е така. Екипът му ще издълбае големи кладенци, които след това ще бъдат запълнени с цимент, скали и пясък. Той смята, че това ще стабилизира земята и блокира ключовите артерии от които зависят саблерос. Но мнозина казват, че само едно нещо може да спре саблерос. Ако в Зарума свърши златото.