Ако до сега IT бизнесът в България можеше да компенсира фактът, че нищо съществено не се случва по отношение на изграждането на една нормална за функицонирането на индустрията среда, то краят на този момент вече идва, благодарение на глобалната динамика. Или някаква група хора трябва да се събудят и да започнат да приоритизират нещата, важни за българската икономика, или не ни очаква нищо добро. Това каза Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"В един момент ще се окаже, че няма достатъчно пари в икономиката, защото не се приоритизират сектори в икономиката, които глобално се развиват и растат с темп, който изпреварва всички останали сектори, а се приоритизират неща, които са важни в контекста на това дали ще излязат протестиращи утре на улицата или не. Ако решенията се взимат на база електорален страх, а не с приоритизация икономически мащаб и начин, по който той може да се постигне, не ни очаква нищо добро". 

Дефинирам 2024 година като година със забавен растеж на икономиката, както глобално, така и в България.  Наблюдава се намалено търсене на хора, консервативно отношение на компаниите, които инвестират глобално в технологии. Текат процеси по търсене на баланс между съотношение на автоматизация и разходи. В същото време трябва да се внимава какво се случва глобално по отношение на конфликтите, които не само не са намалели, но и не се виждат на хоризонта решения, коментира гостът. 

От години се говори, че ИТ индустрията не зависите от глобална политика и от държавните политики, благодарение на факта, че тя по-скоро е ориентирана към външните пазари, но "през последната година - година и половина - две, това е валидно в по-малка степен". "Защото тези индустрии се превърнаха в приоритет за всички големи икономики в целия свят". 

"Начинът, по който се третират и приритизират от държавата е неизменна част от това, с което се конкурираме ние като пазар. От тази гледна точка на нас ни става все по-трудно да се конкурираме с тези други пазари, без да имаме подкрепа по отоншение на това при какви условия се прави бизнес тук. В България ние по-скоро никога не сме имали нужда от специално отношение. Но ние сме бизнес, който има нужда от нормално образование и регулация, и регламенти, които да ни помагат да сме конкурентни в глобалната среда, такава, каквато е". 

Една от основните теми, които се коментира в последно време, е изкуственият интерект, поясни Илия Кръстев. "Изкуственият интелект навлиза във всички индустрии. По принцип България е една от по-консервативните държави в Европа, когато става въпрос за регулации в тези сфери, дали е изкуствен интелект, дали е развитие на технологиите, развойна дейност и т.н. На 13 март Европа прие регламент за ИИ, който трябва до края на лятото да се приложи в държавите от ЕС. Този регламент регулира неща, свързани с етичното използване на AI, които могат да се тълкуват. Става дума за регулация, които доста утежнява административно компаниите, които използват такъв тип технологии. От друга страна когато става въпрос за използване на генеративен изкуствен интелект, след големия хайп и ентусиазъм, започват да се случват неща, сдвързани с регулацията и с юридическите рамки за начините, по които те се прилагат.

"Ние сме във фаза, когато тези технологии и прилагането им са две различни неща. Те се развиват бързо и успешно и дори ние нямаме представа в много от случаите колко напред са стигнали (...), но сега въпросът е как различните пазари реагират в тази ситуация. Европейският съюз исторически се е доказал като един от пазарите, който е най-консервативен по отношение на това как се развиват и регулират новите технологии. И от тази гледна точка, при цялата днамика, която глобално се случва, ние рискуваме от една страна да носим тази административна тежест по отношение на това как се прилагат тези технологии, а от друга страна, като погледнем глобалната и вътрешна политическа нестабилност на средата, ние като индустрия, или като компании, достигаме до стартова точка, при която ние сме на две-три стъпки зад компаниите в САЩ или в Азия. Подобно изоставане още на стартовата позиция може да бъде компенсирано от една част от компаниите, но от друга част няма да може. За това казвам, че е изключително важно как държавата ще реагира на тази динамика и от това зависи до каква степен тази индустрия ще продължи да се развива". 

Говорили сме и за това какво се случва с образованието, добави Кръстев. "Никой не иска да влезе по-надълбоко във въпроса какво се случва с образователната реформа, защото това е доста особен въпрос, когато трябва да се обясни, да се създаде мнозинство по отношение на решаването на множество въпроси". 

Ако не се прави нищо в образованието резултатът е видим и той ще става все по-лош. Проблемът е, че политическите партии никога не стигат до такъв тип въпроси, защото те са твърде опасни, особено при политическа нестабилност, каквато наблюдаваме през последните няколко години, каза Кръстев. 

Времената, и геополитически, и демографски, и образователно, и икономически са такива, че "ние отново сме в положение, че или трябва да използваме този момент по някакъв смислен начин, или да имаме доста негативи от това, че сме на кръстопът, защото от едната страна имаме Русия, от другата страна имаме Турция".

"И ние в този момент, в който глобално има страшно много рискове, както икономически, така и геополитически, сме готови да отидем на избори. Това какъв сигнал дава на бизнеса, какъв сигнал дава на инвеститорите, какъв сигнал дава на хората, които са останали да работят в България, за да развиват бизнес и да се опитват да бъдат конкурентни в условията на глобална икономика?!". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате  тук.