Има логика да бъдат правени сравнения между сегашната политическа ситуация в България и управлението на Стефан Стамболов, регент на България (1886-1887 г.) и министър-председател (1887-1894 г.), заради агресивната външна политика и реакционните вътрешни действия на руския цар Александър III по това време. Президентът Владимир Путин сега направи смес между най-отблъскващите черти на руското самодържавие и елементите на сталинизма от руската история. Заедно с цяло едно поколение, Стамболов беше направил ясен избор, че България ще бъда част от европейския свят, и критикуваше гоненията на неруските народи в рамките на Руската империя. Това каза историкът доц. Стефан Дечев в ефира на предаването "Клуб Investor" с водещ Ивайло Лаков.

Стамболов не отрича ролята на Русия в Освобождението на България, но категорично казва, че България ще бъде суверенна държава и сама ще взима решенията за своето бъдеще. Наличието на собствена външна политика е една от характеристиките на неговата епоха, а тази политика започва с обявяването на Съединението, противно на желанията на Русия, каза Дечев.

България може да стане европейска и демократична правова държава, ако заложи на политиките на Стамболов, смята Дечев.

"Не по оценката на Стамболов, а по оценката на социалисти като Янко Сакъзов и Димитър Благоев, изходът от политическата криза и освобождаването от руската опека е дело на младото поколение на България през 1885 - 1886 г., което тръгва след Стамболов. След тридесет години преход е време за смяна на поколенията и на ключови обществени позиции да влезе генерацията, която израсна в годините на прехода и която имаше възможността непосредствено да преживее опита на европейските и западните общества, на цивилизования свят, на правовите държави, в които нивата на корупция са ниски и не се краде толкова, колкото се краде в България."

Стамболов се оказва визионер с идеята си, че България трябва да бъде една от европейските държави, а българите трябва да следват своя собствен интерес.  

Доц. Дечев говори и за новата си книга "Стамболов след Стамболов. История, политика и памет", която разглежда възприемането на българския държавник през годините след убийството му и различните управления на страната. Политиката на Стамболов е основата на икономическото развитие на България през първата половина на 20-и век и се следва практически от всички български правителства, като има ясно изразени усилия да се създаде местна индустрия и средна класа, която да бъде "мотор и водач" на обществото, каза Дечев.  

Паметта за личността на Стамболов за разлика от много други от българската история не преминава през нормалната митологизация. Първоначално гледан като на значима историческа фигура само от неговите съпартийци, Стамболов започва да се възприема като даровит български държавник по-широко от целия политически спектър в периода между двете световни войни, коментира Дечев.

"В един момент, когато се създава впечатление, че той се оттегля окончателно в историята, идва превратът на 9 септември 1944 г., установява се тоталитарен режим на Българската комунистическа партия, който се легитимира чрез определена интерпретация на историята, на българо-руската и българо-съветската дружба. Изведнъж е необходим един остро негативен образ на Стамболов, един сатанизиран Стамболов от комунистическата пропаганда и идеология, при това в пълен разрез с предишните леви, социалистически и комунистически разкази за миналото."

Позицията на Стамболов срещу влиянието на Руската империя в България, особено след Съединението и преврата от 1886 г., довел до абдикацията на княз Александър I Батенберг, има дългогодишно влияние, като руският дипломатически представител в България през 1896 г. е инструктуран от външното си министерство да не създава впечатление, че Русия има намерение да се меси във вътрешните работи на държавата.

"Както казва изтъкнатият британски историк Ричард Крамптън: След Стамболов, решенията - добри или лоши, полезни или вредни - за България, които се отнасяха за българската държава, бяха вземани само и единствено в София."

Паметта за Стамболов често посреща дефицити в българското общество и търсенията на нови лидери, като дори се раздават награди на името му на български политици, коментира Дечев.

"Някакво статукво се създаде след прехода - взаимно си раздават награди, за да легитимират нещата такива, каквито са, т.е. по-скоро едно членство в Европейския съюз, в което ние да се възполвваме от фондовете, не и обаче да се превърнем в една истинска европейска и демократична правова държава."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук.