НАТО е под натиск да реагира на руските нахлувания във въздушното пространство

Естония ще поиска от съюзниците си от НАТО допълнителна помощ за противовъздушна отбрана над Балтийско море, докато източните членове на алианса се опитват да реагират на третото нарушение на въздушното пространство на НАТО този месец от Русия.

Съветът за сигурност на ООН ще се събере на извънредно заседание в понеделник, за да обсъди последното нарушение, което правителството в Талин определи като „част от по-широка руска кампания за изпитание на решимостта на Европа и НАТО“. Естония също така се позова на член 4 от договора на НАТО, който задейства консултации и може да отвори път към координирани действия между съюзниците.

Нарастващата честота на нарушенията на въздушното пространство от страна на Русия разтърси източните членове на Организацията на Северноатлантическия договор и предизвика опасения, че това може да е един от опитите на Москва да отклони част от ресурсите на алианса от подкрепата за Украйна. Но големият въпрос за алианса е къде е готов да постави границата, ако нахлуванията продължат.

Както обикновено, въпросът е и дали Вашингтон ще се съгласи с по-директен отговор. В петък, говорейки от Овалния кабинет, президентът Доналд Тръмп не се ангажира с отговора на САЩ.

„Не ми харесва“, каза Тръмп пред репортери. „Когато това се случи, може да е голям проблем. Но ще ви уведомя по-късно.“

В петък НАТО изведе в действие италиански изтребители F-35, както и шведски и финландски самолети за бързо реагиране, след като три руски МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство над Финския залив без разрешение за общо 12 минути. Маргус Цахкна, министърът на външните работи на Естония, нарече това „безпрецедентно нагло“ нахлуване и по-късно добави, че „руските изтребители са били на секунди от столицата на страна от НАТО“, визирайки Талин.

Марко Михкелсон, който председателства Комисията по външни работи в естонския парламент, заяви, че е „напълно уместно“ да се поднови искането за помощ на НАТО за въздушно патрулиране.

Кая Калас, ръководител на външните работи на Европейския съюз и бивш министър-председател на Естония, нарече инцидента „изключително опасна провокация“.

^{Русия е навлязла във въздушното пространство на три от 32-те членове на НАТО | Съобщения за руски самолети в Естония, Румъния и Полша през септември}

Руското министерство на отбраната отрече, че самолетите му са навлезли в естонското въздушно пространство, заявявайки, че самолетът е следвал планиран маршрут от Република Карелия - която граничи с Финландия - до анклава Калининград. Последното нарушение на въздушното пространство - четвъртото нарушение на въздушното пространство от страна на Русия в Естония тази година - обаче се случи след инциденти в Полша и Румъния по-рано този месец.

В неделя НАТО отново вдигна самолети в неделя сутринта в отговор на руски военен самолет, летящ в неутрално въздушно пространство над Балтийско море, съобщиха германските военновъздушни сили в изявление, публикувано в социалните медии.

Нахлуването в Полша накара правителството във Варшава да свали руски дронове за първи път от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна. НАТО предприе стъпки за укрепване на източните си граници, като разположи допълнителни системи за противовъздушна отбрана и военни самолети в операция, наречена „Източен страж“.

Въпросът за съюзниците от НАТО е дали алиансът би бил готов да предприеме стъпката да свали руските самолети, ако нахлуванията продължат. Прецедентът вече е налице - през 2015 г. турски изтребител свали руски бомбардировач, след като той не се вслуша в многобройните предупреждения и пресече въздушното пространство на Турция.

Естонският премиер Кристен Михал заяви пред обществената радио-телевизионна компания в петък, че „със сигурност има различни параметри за употреба на сила“. Този път руските самолети „бяха ескортирани“, но „не си тръгнаха толкова бързо, колкото можеха“.

„Член 4 и консултациите в НАТО с нашите съюзници, а също и с върховния главнокомандващ, ще изяснят какво ще правим следващия път“, каза Михал. „Но НАТО работи и НАТО е готово.“

По-рано Тръмп разсъждаваше, че нарушаването на полското въздушно пространство с руски дрон може да е било грешка, което предизвика силен отпор от страна на официалните лица във Варшава.

Тръмп се стреми към сближаване с президента Владимир Путин и се въздържа от допълнителни санкции срещу Русия. Той също така се отказа от политиката от ерата на Байдън за милиарди долари оръжия и боеприпаси за Киев, вместо това продавайки оръжия на европейски лидери, за да ги изпратят на Украйна.

Според министъра на отбраната Хано Певкур, пренасочването на повече ресурси за укрепване на границата на Алианса може би е точно това, което Русия иска.

„Това е една от стратегическите цели на Русия: да накара Запада да си гледа собствените работи, докато Русия се занимава с Украйна“, каза Певкур пред естонската обществена телевизия ERR. „Това е ключова цел зад подобни провокации.“

Още по темата

Държавите, устремени към власт в Арктика, все още нямат достатъчно ледоразбивачи

Има ли "балон" при дроновете? Rheinmetall бие тревога, но вероятно прибързва

Криза в корабната индустрия саботира усилията на Европа за превъоръжаване

Естония иска консултации с НАТО след навлизането на руски изтребители

НАТО трябва да създаде зона без полети, за да спаси Украйна