Държавите, устремени към власт в Арктика, все още нямат достатъчно ледоразбивачи

Миналия месец в корабостроителница във Финландия работниците срязаха първите стоманени елементи за нов ледоразбивач. През следващите три години около 10 000 тона от метала ще бъдат вложени в корпуса, преди корабът да бъде транспортиран през океана до Квебек за завършване.

CCGS Arpatuuq, който се очаква да бъде пуснат на вода през 2030 г., ще бъде първият тежък ледоразбивач, построен - поне частично - в Канада от повече от половин век. Корабът на стойност 3,3 милиарда канадски долара (2,4 милиарда щатски долара) ще бъде дълъг 139 метра, ще има площадка за хеликоптери, хангар и помещения за 100 членове на екипажа. „Лунни басейни“, разположени в средата на кораба, ще осигуряват пряк достъп до Северния ледовит океан за полярни изследвания и евентуално за военно наблюдение.

Вторият тежък ледоразбивач, CCGS Imnaryuaq (и двата са кръстени на инуитски местности), се изгражда в корабостроителницата Seaspan във Ванкувър. В момента Канада разполага само с един тежък ледоразбивач и той е в лошо състояние. Правителството е финансирало общо над двадесет нови ледоразбивача, за да удвои сегашния флот.

През тази година изграждането на съоръженията придоби спешен характер. Отношенията между Канада и нейния съсед се влошиха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши страната с високи мита и изтъкна, че тя трябва да стане 51-ият щат. Това накара министър-председателя Марк Карни да обяви отпускането на допълнителни 9 млрд. канадски долара разходи за отбрана, като изтъкна, че способността за наблюдение и защита на арктическата територия е от решаващо значение за суверенитета на Канада.

Тръмп има свои собствени амбиции за изграждане на флотилия от ледоразбивачи и те не са скромни. Към сегашния американски флот от три ледоразбивача той иска да се добавят нови 48; в приетия тази година мащабен данъчен закон са предвидени 8,6 млрд. долара за започване на дейността. Според Бреговата охрана на САЩ те са достатъчни за построяването на 17 кораба.

Основни флотилии от ледоразбивачи за Арктика в света

Топящите се ледници и горещата геополитика

Размразяването на полярните шапки в Арктика в резултат на климатичните промени разпали глобална конкуренция за проправяне на нови, недостъпни досега транспортни маршрути и достъп до отдалечени някога находища на нефт и газ и запаси от полезни изкопаеми. Голямото топене отваря и доскоро сковани от лед райони за военна дейност.

Русия е категоричен световен лидер с 47 ледоразбивача в експлоатация, твърди Михаил Григориев, директор на базираната в Москва консултантска компания Gecon. Тези плавателни съдове са приблизително еквивалентни на тези, които Канада и САЩ класифицират като тежки или средно тежки ледоразбивачи. Още 15 руски кораба са в процес на изграждане, съобщава Григориев, и е подписан договор за още един.

Китай, Швеция и други страни също са в процес на разширяване на флота си, сочат данни на финландската инженерингова фирма Aker Arctic Technology Oy.

„Никога не съм виждал подобен импулс за търсене на ледоразбивачи в корабостроенето“, казва Джеймс Дейвис, главен изпълнителен директор на базираната в Квебек компания Chantier Davie Canada Inc., чиято корабостроителница Davie Shipyards строи Arpatuuq.

Избрани планирани и съществуващи ледоразбивачи

Ако геополитическият интерес към полярния регион е нараснал, същото важи и за притесненията на САЩ и Канада как да защитят обширните си арктически територии. Аляска е най-големият щат в САЩ, два пъти по-голям от Тексас, а арктическата територия на Канада е над два пъти и половина по-голяма от Аляска.

Последните стратегии, публикувани от двете страни, споделят опасенията за дейността и сътрудничеството на Китай и Русия в региона.

Именно тук се намесват ледоразбивачите. Нуждата от тези кораби нараства, противно на логиката, с намаляването на морския лед. Корабните коридори, които преди са били замръзнали през по-голямата част от годината, вече не са толкова заледени и могат да се използват целогодишно - с помощта на подходящ кораб.

Миналата зима арктическият морски лед е покрил най-малката площ от почти половин век насам, съгласно данните на Националния център за данни за снега и леда към Университета на Колорадо в Боулдър. Дори и при най-добрия сценарий се очаква Арктика да има лета без лед още през 2030 г.

Още по темата

Консорциум е готов да купи част от архипелага Свалбард за €300 млн.

САЩ и Русия обмислят сътрудничество по арктическите търговски пътища

САЩ се включиха в арктическата надпревара към дъното (богато на ресурси)

Тежките машини управляват леда

Няколко среднотежки и средни ледоразбивачи са в списъка на поръчките на Davie и Seaspan. Тези кораби могат да посрещнат нуждите на повечето арктически държави, като поддържат пристанищата отворени и разчистват много ледени участъци. Те могат също така да подават сигнали за присъствието на дадена държава в чувствителен район, да провеждат научни изследвания или да извършват операции по търсене и спасяване.

Imnaryuaq и Arpatuuq са тежки ледоразбивачи, които могат да пробиват до три метра целогодишен лед (който е по-твърд от пресния лед). Корабите с такъв размер могат да работят в полярните ширини целогодишно.

Най-голямото им препятствие е, че не могат да проследяват подводници, казва Питър Рибски, пенсиониран инженер от военноморските сили на САЩ и експерт по ледоразбивачи, който от 2017 до 2021 г. е бил военноморско аташе на САЩ във Финландия.

„Да бъдеш на кораб върху лед, прилича на това да караш пикап от 70-те години на миналия век по чакълест път“, казва той. "От военноморска гледна точка те са лесни за намиране от подводниците. И тъй като са толкова шумни, те не могат да открият подводниците."

Но са от съществено значение за наблюдението на трафика в и над заледените води. Новите канадски кораби вероятно ще бъдат оборудвани с множество съоръжения за наблюдение в допълнение към стандартните радарни системи.

CCGS Naalak Nappaaluk, океанографски научен кораб и ледоразбивач, подходящ за летни условия, в процес на строителство в корабостроителница Seaspan Shipyards. Фотограф: Джеймс Макдоналд/Bloomberg

"Не можем да видим самолети. Не можем да виждаме под вода. Дали това са възможности, които правителството на Канада би искало да има в бъдеще на тези полюси, или не, предстои да се определи", казва Нийл О'Рурк, директор на флота и морските служби на канадската брегова охрана.

Освен това корабите разширяват възможностите на Канада да провежда полярни изследвания, включително чрез картографиране на морското дъно - информация, която е от решаващо значение за разрешаването на гранични спорове и придобиването на потенциално печеливши права върху природни ресурси. Наблюдението на Северозападния проход се усложнява от факта, че САЩ го смятат за международен проток, а не за вътрешни канадски води.

Според проучване на Pew Research, проведено през юли, канадците парадоксално смятат, че САЩ са едновременно най-голямата заплаха и най-важният им съюзник. Това поставя Карни пред сложна задача: да отстоява суверенитета на Канада, без да отрича, че сигурността на страната, особено на север, е тясно свързана със САЩ.

Новите ледоразбивачи носят и допълнителна полза за Канада, тъй като увеличават общите разходи на страната по линия на НАТО, за което Тръмп настоява.

Натоварен арктически кръг | Избрани трасета на ледоразбивачи в периода 15 август - 15 септември

Междувременно САЩ се притесняват за трафика през региона. През юли американската брегова охрана засече ледоразбивач, управляван от Китайския институт за полярни изследвания, в район, който САЩ смятат за свой разширен континентален шелф. През август бреговата охрана на САЩ съобщава, че наблюдава пет китайски изследователски кораба.

Още по темата

Норвегия предлага първите площи за дълбоководен добив в Арктика

Швеция и Финландия дават на НАТО възможност за Арктика

Световната надпревара за контрол на Арктика

Руското господство и китайските планове

Канада и САЩ наваксват изоставането си, а голямо предизвикателство и за двете страни е липсата на производствен капацитет. Китай сега е водещият глобален играч в корабостроенето, коментира Дейвис от Chantier Davie. Русия пък разполага със 17 кораба, които в Северна Америка биха се считали за тежки ледоразбивачи, а шест от тях са способни да пробиват лед с дебелина до четири метра.

„Никой не разполага с толкова мощен флот като нас.“ 

Това заяви Путин в края на август на среща с ядрени учени, като имаше предвид ледоразбивачите на страната.

Осем от тежките руски ледоразбивачи са задвижвани с ядрени двигатели, подчерта Путин на същата среща. Ядрените ледоразбивачи поддържат по-висока скорост и не се нуждаят от дизелово гориво, което означава, че могат да работят за по-дълги участъци в горната част на света. Русия изгражда флота си на полуостров Кола, като се стреми да транспортира повече нефт и газ по Северния морски път.

Освен това Русия експериментира с различни видове товарни кораби, за да разшири технологичните граници на възможното. Това включва кораби за превоз на втечнен природен газ, които могат да се превозват през лед, построени в Южна Корея, посочва Рибски, докато санкциите не спират доставките.

Такива кораби „са проектирани да преминават първо през Суецкия канал през арктическата зима, а след това да преминават първи през леда през арктическото лято“, каза той.

Северният морски път е от ключово значение за руските амбиции в Арктика и Рибски посочва, че Русия желае да го използва целогодишно и работи по изграждането на кораб за втечнен природен газ, произведен в страната.

Русия насърчава Китай да разшири настоящото си използване на маршрута, а двете страни демонстрират сътрудничеството си в Арктика чрез съвместни полети на бомбардировачи край бреговете на Аляска.

Китай, от своя страна, очевидно се интересува от придобиването на повече ледоразбивачи, за да разшири сегашния си флот от шест кораба. Миналата година държавните медии информираха, че се разработва тежък плавателен съд.

Трудността се състои в това да се установи дали четирите научно-изследователски кораба, които са собственост на Министерството на природните ресурси, не се занимават и с тайни военни дейности.

През годините инуитски рейнджъри са съобщавали, че са виждали подводници да изплуват на повърхността край арктическото крайбрежие на Канада, казва Ерин О'Тул, бивш лидер на Консервативната партия на Канада, ала страната не е разполагала с ресурси за адекватно наблюдение на обширния регион.

"Със сигурност знаехме, че [подводниците] не са наши, и  се надявахме, че са американски. Но надеждата не е стратегия, когато става въпрос за национална отбрана и суверенитет", коментира той.

Говорител на китайското външно министерство съобщава, че страната е „“важен играч в делата, свързани с Арктика„“, където се стреми да запази мира и стабилността, като същевременно насърчава устойчивото развитие.

По-силно присъствие на САЩ и Канада в Северозападния проток, включително около Беринговия проток, който отделя Аляска от Русия, не може да се осъществи, докато двете страни не произведат повече кораби. А според експертите за това ще е необходим опитът на Финландия, която е построила повечето от съществуващите в света ледоразбивачи.

Още по темата

Китай и Русия оспорват законността на претенциите на САЩ към морското дъно

Китай печели дълго желаната роля в Арктика, докато Русия отстъпва

Русия отново изпраща петрол през Арктика, за да ускори доставките до Китай

Финландските корабостроителници работят на пълни обороти

Пактът за ледовете от 2024 г. между САЩ, Канада и Финландия цели да задълбочи връзките в областта на полярното корабостроене. "В рамките на НАТО има нужда от повече ледоразбивачи. Знаем това", изтъкна Мелани Жоли, министър на промишлеността на Канада, при посещението си във Финландия миналия месец. „Канада е водеща в работата си с Финландия и САЩ.“

Тръмп вече заяви, че е в процес на преговори с Финландия за закупуване на 15 ледоразбивача. Финландия, от своя страна, изглежда се стреми да привлече американския бизнес с ледоразбивачи, вероятно за да задържи инвестициите на Тръмп в сигурността на страната, тъй като тя се намира в сянката на Русия.

В интервю за канадската телевизия CBC през юли финландският президент Александър Стуб говори за своите „прями, добри отношения“ с президента на САЩ и за необходимостта НАТО да увеличи състава си с около 40 ледоразбивача като противовес на Русия. (В момента флотът на Финландия разполага с осем.) Това представлява ясна икономическа възможност за страната му.

„Финландия произвежда 60% от ледоразбивачите в света, ние проектираме 80% от тях и можем да ги произвеждаме за две-три години“, казва Стуб пред канадската телевизия. „И трябва да действаме бързо.“

И двата нови тежки ледоразбивача на Канада ще имат връзки с Финландия. Плавателният съд на Seaspan е проектиран от канадски и финландски екип, докато този на Davie се изгражда физически отчасти във Финландия като част от договора на Davie за закупуване през 2023 г. на известните корабостроителници в Хелзинки.

През август двете страни се споразумяха да „засилят двустранното сътрудничество и диалога в целия спектър“ от въпроси на сигурността. Те също така потвърдиха подкрепата си за тристранния Пакт за ледовете със САЩ.

Части от ледоразбивача, който се строи в корабостроителницата Seaspan Shipyards. Фотограф: Джеймс Макдоналд/Bloomberg

Канадските Seaspan и Davie също виждат бизнес възможности в търсенето на ледоразбивачи от САЩ. Davie наскоро придоби корабостроителници в Тексас, като в допълнение към това разширява своите финландски корабостроителници.

През юли Seaspan оповести стратегическо партньорство с Bollinger Shipyards Inc. в Луизиана и с две финландски корабостроителници - Rauma Marine Constructions Oy и Aker Arctic, за изграждане на арктически охранителни катери за бреговата охрана на САЩ.

Многофункционалният ледоразбивач на Seaspan-Aker за Бреговата охрана на САЩ е същият проект, който Seaspan използва за Бреговата охрана на Канада, което означава, че флотилиите могат да бъдат „оперативно съвместими по отношение на обучението, операциите и експлоатационната поддръжка“, заявява говорител на компанията.

Все още не е ясно как напрежението между Канада и САЩ може да повлияе на бъдещите сделки. Разходите за отбрана са един от лостовете за влияние в текущите търговски преговори. Корабостроителниците прогнозират глобално търсене, което ще е достатъчно, за да държи всички заети в продължение на години, смята главният изпълнителен директор на Seaspan Джон Маккарти в интервю по-рано тази година.

„Дори ни се обадиха от Индия“, казва той, „за потенциален ледоразбивач, който да отиде до Южния полюс.“

Още по темата

Руската мечта за търговия в Арктика се спъва в малкия застаряващ флот

Русия, Канада и Дания влизат в конфликт за Арктика

Новата Студена война, която се разгаря в Арктика