Дълго пренебрегваната атомна енергия се завръща
Привържениците отбелязват, че инцидентите са редки и че изкопаемите горива убиват повече хора годишно чрез аварии и замърсяване.
26 July 2025 | 13:00
Автор:
Джонатан Тирон
Редактор:
Емил Соколов
Делът на ядрената енергетика в световното производство на електричество спадна наполовина – от 18 през средата на 90‑те до 9% днес. Сега обаче се появяват признаци на възраждане.
Докато Китай, Индия и Русия никога не спряха да разширяват ядрените си отрасли, много западни държави поеха в обратна посока заради високите строителни разходи на технологията и изобилието от по‑евтини алтернативи.
Напоследък притесненията от глобалното затопляне, съчетани с растящото електропотребление на дата центрове, възродиха интереса към енергията от разцепване на атоми.
Най‑важното е, че се появяват нови методи за финансиране на огромните първоначални разходи за изграждане на реактори. Големи технологични компании като Meta Platforms Inc. и Amazon.com Inc. сключват дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия с ядрени производители. А многостранни финансови институции започват да разхлабват кесиите си – Световната банка отмени забраната си за подкрепа на атомната енергия.
Как държавите инвестират отново в ядрената енергия?
- Някои се ангажират да строят нови, големи атомни електроцентрали.
- Повече пари отиват за удължаване живота на съществуващите мощности. Много реактори в богатите страни наближават края на първоначалния си 40‑годишен срок. Реновацията им изисква значителни вложения.
- Някои държави инвестират в т. нар. малки модулни реактори (SMR). Идеята е стандартизирани части да се произвеждат фабрично и да се сглобяват на място, което да намали цената. Комерсиализацията обаче се бави и внедряването е на години разстояние.
Тенденцията на ядрената енергия да се гледа като решение срещу климатичните промени получи тласък през 2022 г., когато Европейският съюз реши проектите за АЕЦ да могат да се етикетират като „зелени“ инвестиции. Но за да осъществи ядрените си амбиции, блокът се нуждае от около 241 млрд. евро – а намирането на финансиране е сериозно предизвикателство.
В САЩ президентът Доналд Тръмп предлага финансови стимули за индустрията и се опитва да опрости регулациите. Дори с такава подкрепа обаче мащабирането на ядрената енергия изисква много условия да се подредят. Част от проблема е клаузата в закона на Тръмп, която ограничава данъчните кредити, ако в проектите участват „чужди субекти от съмнителен произход“, създавайки несигурност за инвеститорите.
Кой е предприел действия?
- Обединеното кралство и Франция водят сред западните държави. Лондон иска ядреният дял в електропроизводството да се увеличи от 15% на 25% до 2050 г., като построи до осем големи реактора. Париж, който вече получава 70% от тока си от атомна енергия, планира шест нови блока и удължаване живота на съществуващите.
- Руската „Росатом“ строи четири реактора у дома и още 19 в чужбина, което я прави най‑големия износител на ядрена технология.
- В Централна и Източна Европа: Унгария изгражда два нови реактора с „Росатом“; Чехия избра Korea Hydro & Nuclear Power за два блока, а Полша се спря на Westinghouse Electric за първата си централа, макар финансирането и в двата случая още да не е осигурено. Германия затвори последния си реактор през април 2023 г., но остава ключов играч на световния пазар на ядрено гориво.
- Япония, която някога беше сред най‑големите производители на ядрена енергия в света, се затруднява да рестартира отрасъла си след катастрофата през 2011 г. в АЕЦ „Фукушима“, когато три реактора се стопиха вследствие на земетресение и цунами и повече от 100 000 души бяха принудени да се евакуират. Страната цели ядрената енергия да осигурява 20 %от нергийния ѝ микс до 2040 г. и обмисля планове за изграждане на нови реактори.
- Жаден за енергия, Китай бързо ускорява използването на ядрена енергия и в момента строи 29 реактора, показват данни на МААЕ, което го поставя на път през следващото десетилетие да изпревари САЩ като най‑големия производител на атомна енергия.
- По света: Индия изгражда шест реактора; Обединените арабски емирства пуснаха в експлоатация четвъртия си нов реактор през март 2024 г.; Южна Корея, която построи централата в ОАЕ, възнамерява да изгради поне още три реактора в страната през идното десетилетие и да продава реактори в чужбина; Други държави, които строят централи, са Бангладеш, Египет, Индия, Иран, Пакистан и Турция.
Каква роля играе Силициевата долина?
- Американски техномилиардери като Сам Алтман, Бил Гейтс и Марк Зукърбърг от години влагат лични средства в стартъпи, разработващи нови реакторни технологии. Напоследък и техните корпорации се включват, търсейки начини да захранват новото поколение огромни и енергоемки центрове за ИИ.
- През юни облачната дивизия на Amazon сключи споразумение да закупува 1 920 MW мощност от ядрената централа „Съскехана“ на Talen Energy в Пенсилвания до 2042 г. Сделката е част от инвестиция на Amazon за 20 млрд. долара в ИИ в щата.
- Същия месец Meta подписа 20‑годишен договор за покупка на 1 121 MW ядрена енергия от Constellation Energy Corp. Това бе ключов обрат за централата край Клинтън, Илинойс, която захранва 1 млн. домакинства, но бе заплашена от закриване заради конкуренцията на евтиния природен газ.
- През май Alphabet Inc. (Google) подписа стратегическо споразумение с Elementl Power за разработване на ядрени площадки в САЩ. Google ще осигури капитал за ранна фаза на три проекта, всеки с мощност поне 600 MW.
- През септември 2024 г. Microsoft Corp. се договори с Constellation да възобнови работа на закритата централа „Три Майл Айлънд“ в Пенсилвания. Реакторът, спрян през 2019 г. поради неконкурентоспособност спрямо газови централи, се очаква да заработи отново през 2028 г. и да снабдява центровете за данни на Microsoft с енергия в продължение на 20 години.
Какви са аргументите срещу ядрената енергия?
Критиците твърдят, че Фукушима е само най‑скорошната катастрофа, показваща ненадеждността на ядрената енергия. Аварии с изпускане на радиация имаше и в „Три Майл Айлънд“ (САЩ, 1979 г.) и в Чернобил (Украйна, тогава в СССР, 1986 г.).
Освен това съществуват дългосрочните разходи и екологични рискове, свързани с реакторните отпадъци, които остават опасно радиоактивни в продължение на хиляди години.
Критиците посочват огромните преразходи, които преследват реакторните проекти в САЩ и Европа. Строежът на големи нови централи може да отнеме десетилетие — твърде бавно за много държави, ангажирани да намалят наполовина парниковите си емисии до 2030 г. Според тях по‑чисти и по‑безопасни източници като слънчева, вятърна и геотермална енергия, подпомогнати от батерии, могат да бъдат внедрени значително по‑бързо.
Нисковъглеродното производство на електроенергия нарасна с 80% за по‑малко от две десетилетия.
Какви са аргументите „за“ атомната енергия?
Привържениците отбелязват, че инцидентите са редки и че изкопаемите горива убиват повече хора годишно чрез аварии и замърсяване. (Публични здравни изследвания показват, че няма доказани неблагоприятни здравни ефекти от радиационното излагане при аварията във Фукушима.) Ядрените лобисти настояват, че бъдещите по‑малки и усъвършенствани реактори ще бъдат още по‑безопасни.
Те твърдят, че не бива да се избира между ядрената енергия и възобновяемите източници — двете трябва да работят заедно, за да предотвратят най‑лошите последици от климатичните промени. През 2024 г. нисковъглеродните източници осигуриха около две пети от световното производство на електричество; очаква се този дял да достигне 50 % до 2026 г., тъй като ВЕИ се увеличават, а повече атомни централи остават в експлоатация.
Референтни източници
- Свързани разяснения за малките модулни реактори, променящите се „зелени“ таксономии и руската износна машина за ядрени технологии.
- Марк Гонфлоф от Bloomberg Opinion обсъжда идеята за облагане на въглеродните емисии на изкуствения интелект.
- „How Stuff Works“: въведение в атомната енергия.
- Уебсайтът на Международната агенция за атомна енергия разглежда SMR‑ите.
- Доклад на Международната енергийна агенция за ролята на атомната енергия в предотвратяване на климатични кризи.