Паетонтарн Шинаватра, отляво, Фам Мин Чин, министър-председател на Виетнам, и Анвар Ибрахим, министър-председател на Малайзия, присъстват на 46-ата среща на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Куала Лумпур, Малайзия. Снимка: Bloomberg LP
Френският президент Еманюел Макрон е начело на най-новите усилия на европейските лидери да привлекат на своя страна държавите от Югоизточна Азия, които се притесняват, че ще се превърнат в косвена жертва на търговската война в САЩ и споровете за сигурността между Вашингтон и Пекин.
По време на посещението си във Виетнам в понеделник Макрон вече обяви сделки на стойност 9 млрд. евро и обеща по-тясно сътрудничество в областта на отбраната. По-късно тази седмица той ще се стреми да надгради тази динамика в Индонезия, а след това и в Сингапур, където в петък ще произнесе ключова реч на годишния форум за сигурност „Диалог Шангри-Ла“.
Страните в региона показват интерес: Югоизточна Азия се намира между заплахата от драстично по-високи американски мита, от една страна, и вълната от по-евтини китайски стоки, които подкопават икономиките им, от друга. Но Макрон се сблъсква и с реалността, че регионът скоро няма да се отърси от зависимостта си от някоя от световните суперсили.
„За Югоизточна Азия Европа осигурява ценен контрапункт в един все по-поляризиран свят“, казва Шахриман Локман, анализатор в Института за стратегически и международни изследвания в Малайзия. Но възможностите на Европа са ограничени, допълва той: „Европа може само да допълва, а не да замества Съединените щати“.
Обиколката на Макрон идва в момент, когато Европейският съюз бърза да диверсифицира веригите за доставки и да получи достъп до нови пазари като основен елемент от отговора си на политиката на мита, водена от президента на САЩ Доналд Тръмп.
През последните месеци ЕС постигна напредък в търговските преговори с Малайзия, Индонезия и Тайланд. Той има за цел да съживи преговорите за търговска и икономическа сигурност с Австралия, като същевременно се стреми до края на годината да постигне широкообхватно споразумение с Индия.
Подновеният ангажимент към региона започна по време на управлението на Байдън, който насърчаваше европейските държави да задълбочат връзките си в Югоизточна Азия в опит да разширят подкрепата си за Украйна и да надградят собствените си съюзи в региона. Но сега усилията бяха увеличени, отчасти поради митата на Тръмп и поставянето под въпрос на много исторически военни съюзи.
„Сега Вашингтон отново тласка тези страни към обединение - но този път това е така, защото несигурността около търговската политика на САЩ и гаранциите за сигурност кара американските партньори да търсят по-силни връзки в други части на света“, според Дженифър Уелч, главен анализатор по геоикономика в Bloomberg Economics.
Завой към Азия
Продължаващата война в Украйна ще бъде ключов фокус за Макрон, който според официални лица ще твърди, че конфликтът, който Русия започна, има глобални последици, които достигат дълбоко в Азия - в това число и нарастващата подкрепа на Москва от страна на Китай и Северна Корея. Това е развитие, което разтревожи официалните лица в Сеул, Токио и други азиатски столици.
Затвърждавайки азиатската си ориентация, ЕС проучва възможността за по-тясно сътрудничество с Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство - търговски блок от 12 държави, който се простира от Нова Зеландия до Канада. Тази стъпка би била особено приета особено добре в Югоизточна Азия, казва дипломат от региона. Тръмп се оттегли от предишното издание на партньорството през 2017 г.
Според хора, запознати с тези дискусии, зад кулисите служителите на ЕС също така са сравнявали бележки с колегите си от Южна Корея и Япония относно търговските преговори на Тръмп с Китай.
Няколко азиатски държави гледат да видят как ЕС води търговските си преговори с администрацията на Тръмп, тъй като търсят план за собствените си преговори, заяви в интервю Супавуд Сайчеуа, член на икономическия консултативен съвет на тайландския министър-председател Паетонгтарн Шинаватра.
Това, което те са видели досега, може да не е успокояващо, като миналата седмица Тръмп заяви, че преговорите с ЕС не водят до нищо и заплаши да наложи 50% мито на блока от 1-ви юни. Впоследствие той обяви, че удължава срока до 9, за да бъде договорена сделка.
Икономическа сигурност
При положение, че повечето държави от Югоизточна Азия имат за най-големи търговски партньори САЩ и Китай, възможностите им за маневриране в краткосрочен план са ограничени, каза Грегъри Полинг, директор и старши научен сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания.
„Страните, които са най-зависими от САЩ, се опитват да сключат сделки, защото трябва“, каза Полинг.
Всъщност някои страни от югоизточна Азия отдавна смятат Европа за второстепенен играч, когато става въпрос за по-широката архитектура на икономическата сигурност в региона, според двама служители, които помолиха да не бъдат идентифицирани, защото обсъждат поверителни въпроси. Това схващане е пречка, която блокът все още се опитва да преодолее, добавиха те.
Освен това зависимостта на много азиатски държави от САЩ по отношение на сигурността - нужда, която Европа трудно би задоволила - ги кара да се въздържат да заемат по-твърда преговорна позиция спрямо администрацията на Тръмп или да се изказват по-остро срещу неговите мита, заявиха няколко европейски служители.
Във Вашингтон Тръмп се дистанцира от някои исторически съюзници на САЩ в областта на сигурността, включително НАТО, но досега администрацията до голяма степен сигнализира за подкрепа на партньорите си в Азия - нещо, което не е останало незабелязано за региона, казват анализатори.
За Макрон проекцията на мощ в Индо-Тихоокеанския регион е стълб на геополитическата му стратегия, която включва военни учения със съюзници като Япония, Малайзия и Индия, която е основен купувач на френско военно оборудване. Като дом на няколко отвъдморски територии и около 1,6 млн. френски граждани, Париж има пряк интерес и дълбоки исторически връзки в по-широкия Индо-Тихоокеански регион.
Но макар че Европа ще приветства новите бизнес сделки, в ЕС тече дебат за това колко далеч трябва да стигне блокът предвид предизвикателствата пред сигурността, особено войната в Украйна, които са много по-належащи.
„Европейците понякога изпращат кораби в Южнокитайско море, но това са предимно символични жестове в подкрепа на международното право, а не надеждно възпиране“, казва Локман.
Това е схващане, което Макрон ще се опита да промени.