Новите правила за отчитане на инфлацията ще бъдат проверка на реалността за турските фирми

Турските предприятия най-накрая се подготвят да преминат към система за отчитане на инфлацията, която би трябвало да даде по-ясна представа за приходите им

19:30 | 23 ноември 2023
Автор: Тудже Озсой,Тайлан Билгич,Инчи Озбек
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Турските предприятия, които се борят с най-бързото покачване на цените от две десетилетия насам, най-накрая се подготвят да преминат към система за отчитане на инфлацията, която би трябвало да даде по-ясна представа за приходите им.

Този ход ще повиши облагаемия доход на компаниите, чиито баланси са натоварени с неликвидни активи като недвижими имоти, и на тези, които са взели големи заеми, тъй като предишното правителство на президента Реджеп Ердоган се съсредоточи върху предоставянето на евтини корпоративни заеми преди ключовите избори през май миналата година. По-малките компании, които разчитат повече на собствен капитал, отколкото на дълг, би трябвало да имат по-ниски данъчни задължения, което отразява преразгледаните им баланси.

От месеци предприятията лобират за тази стъпка, като отбелязват, че неотчитането на инфлацията води до несправедливо облагане на печалбите. Проблемът се дължи на настойчивото поддържане на ниски лихвени проценти от страна на Турция в навечерието на тазгодишния президентски вот - политика, която предизвика скока на цените.

"Не е справедливо да се облага с данък фиктивното, хартиено увеличение на печалбата поради инфлационната среда", казва Секиб Авдагич, ръководител на търговската камара в най-големия турски град. Според него отчитането на инфлацията се е превърнало в "императив", който ще помогне да се спре ерозията на капитала.

Счетоводното отчитане на инфлацията включва коригиране на финансовите отчети, за да се отрази въздействието на екстремните промени в цените върху покупателната способност и рентабилността, и засяга данъчното третиране на непаричните активи. "То ще осигури по-ясна и реалистична картина на приходите", каза Туна Четинкая, главен мениджър в базираната в Истанбул Colendi Securities.


Инфлацията на Турция скочи в небесата миналата година/Страната е на път да премине към отчитане на инфлацията, след като отложи с една година

Турските стандарти изискват тригодишна кумулативна инфлация на цените на производител на вътрешния пазар от около 100 % и повече от 10 % увеличение на цените през даден период, за да може да се използва системата.

Тези нива вече са надхвърлени, като годишната инфлация на цените на производител на вътрешния пазар ще надхвърли 150% през 2022 г., но правителството отложи прилагането. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар отбеляза скок от 426% през последните три години до октомври.

Преобразяване на приходите

За последен път Турция е изисквала от компаниите да адаптират балансите си към високата инфлация през 2004 г. Това само по себе си е допълнително усложнение, тъй като новите правила ще бъдат в най-добрия случай далечен спомен за корпоративните финансови ръководители.

Според Министерството на финансите изпълнението на програмата ще продължи до 2026 г., като се има предвид средносрочната програма на правителството, в която се предвижда инфлацията да се върне към едноцифрени стойности едва в края на тази година. Към октомври годишното ускорение на потребителските цени е над 61%.

Тъй като корпоративните печалби ще претърпят промяна, това ще се отрази на всички фактори - от данъчните плащания до дивидентите и множителите за оценка, като например съотношението цена/печалба и цена/счетоводна стойност. "Корекциите ще се отразят пряко върху облагаемия доход", казва Мурат Алсан, ръководител на KPMG Турция.

Ръстът на цените в Турция е двуцифрен почти без прекъсване от 2019 г. насам, но миналата година се повиши до най-високото си ниво от близо четвърт век, тъй като централната банка започна да намалява лихвите месеци след като Ердоган отстрани агресивно настроеният към лихвите гуверньор през март 2021 г. Скокът на енергийните разходи, след като Русия нападна Украйна, не помогна на страната вносител на енергия.

Въздействие върху оценките

Според анализите на базираните в Истанбул Oyak Securities и Vakif Investment, сред регистрираните на борсата компании, сред които производителят на електроенергия Zorlu Enerji, производителят на полиестер Sasa, държавната Turk Telekom, компанията за мобилни телефони Turkcell, производителят на сладкарски изделия Ulker и производителите на автомобили Otokar и Ford Otosan, са тези, които биха могли да увеличат облагаемите си доходи.

Според брокерите компании като производителя на облекло Mavi Giyim, производителя на енергия от възобновяеми източници Galata Wind и компанията за консервирани храни Tukas се очаква да отчетат по-скромни приходи с промяната поради по-ниските съотношения на непаричните активи към собствения капитал и по-ниския финансов дълг.

Бенчмаркът на Турция Borsa Istanbul 100 Index в момента се търгува на цена, която е 4,3 пъти по-висока от очакваната печалба за 2024 г., което е 63% отстъпка от индекса MSCI Emerging Markets. Корпоративните печалби се повишиха, тъй като потребителските цени нараснаха през последните няколко години, което направи оценките още по-привлекателни за местните инвеститори, които се втурнаха към акциите в опит да предпазят спестяванията си от инфлация.

Много компании с чуждестранна собственост вече са преминали към този метод за своите местни подразделения. Garanti BBVA, вторият по пазарна стойност кредитор в Турция, отчете нетна печалба от 23,4 млрд. лири (812 млн. долара) през третото тримесечие, но нейната компания майка Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA я отчете като загуба от 158 млн. евро след коригиране с инфлацията и по-високите данъци.

Финансови компании

По-рано през ноември министърът на финансите Мехмет Шимшек заяви, че правителството може да изключи финансовите институции от планираната промяна, без да дава повече подробности.

Общият нетен доход на кредиторите е нараснал с над 650% от края на 2020 г. до септември до близо 440 млрд. лири, според регулаторните данни. По-рано тази година правителството повиши корпоративните данъци върху банките, застрахователите и брокерските къщи от 25% на 30%.

Според Джихан Сараоглу, анализатор в HSBC Securities в Истанбул, отчитането на инфлацията ще намали рентабилността на банките поради ограниченото ниво на непаричните им активи, което ще доведе и до по-ниска данъчна основа. Според Алсан от KPMG този вид въздействие върху събираемостта на данъците може да доведе до отлагане на въвеждането на инфлационното отчитане от банките.