Държавата е на самоуправление и вървим автоматично в някаква посока. Най-вероятно през следващите три седмици няма да успее да се гласува бюджета. Големият въпрос е дали големите политически партии се подготвят за избори или ще търсят някаква управленска формула. Ако вървим към нови избори, дебатът ще завие към тежък фискален популизъм. Целта ще е по-висок изборен резултат, а не как точно ще функционира държавата. Това каза Адриан Николов, Институт за пазарна икономика, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Дефицитът от 18 милиарда, за който се говори, са всъщност средствата, които министерствата са си поискали. Не е ясно какъв дял от тези разходи е бил одобрен. Например, има заявки за увеличаване на заплатите в Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи. В тази ситуация всеки се опитва да откъсне повече за себе си, което води ди балонизиране на разходите.

„Финансовият министър на практика е абдикирал от ролята си“, коментира гостът.  В тези 7-8 безконтролни народни събрания минаха всякакви предложения, което доведе до това да говорим за дефицит и дупка в бюджета. Не се гледат разходите, а се обсъждат предложения като облагане на свръхпечалбите на банките. На този етап дори не е ясно какво предвижда това. Коментираше се и свръхданък върху добивните фирми.

Според събеседника раздуването на разходите може само да доведе невъзможност за финансиране. Това е най-апокалиптичната прогноза. От 2023-та година износът ни е надолу. Това отразява икономическата реалност и в големите европейски икономики. Друг проблем е увеличаването на минималната заплата, която принуди някои предприятия да напуснат страната.

„Ръстът на търговията на дребно до голяма степен отразява структурата на пазара на труда“, отбеляза Николов. Заетостта е достигнала пик. Увеличенията на пенсиите също се отразяват върху прякото потребление. Тази тенденция обаче едва ли ще е дългосрочна. Диференцирането на ДДС за ресторантите беше мярка по време на пандемията. Тогава имаше много специфична ситуация на пазара. Няма причина това да продължава. Мярката трябваше да бъде премахната още през 2022-ра година.

Настояването на работодателските организации за държавна помощ за разходите за електроенергия е пореден опит, в който една група опитва да си извоюва някаква отстъпка. „При сегашната данъчна система такова нещо обаче не е възможно“, категоричен е гостът. Желания за милиарди просто не са реалистични.

Прогнозираната инфлация за 2025-та и 2026-та е от порядъка на 2,5%. По-опасно е да не станем жертва на годишния инфлационен цикъл. В летните месеци цените на определени стоки и услуги обикновено се покачва, а през зимните месеци следва дефлация. Ако тази пролет изпълним критериите за Еврозоната, ще е редно служебно правителство или не, този процес да стартира. Реалистичната дата за присъединяването ни към Еврозоната е началото на 2026-та.

„Нужен е мораториум на увеличението на заплатите в публичната сфера“, категоричен е гостът. Разходите за здравеопазване също са твърде високи. Липсва видимо подобрение на здравната система, въпреки по-високите разходи. В момента, в който бюджетните разходи са над 40% от БВП, винаги сме на дефицит. Проблемът не е в приходите, а в разходите. Това ще продължи да е така, ако не решим да променим данъчната система.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Потребителите в еврозоната най-накрая започват да харчат, което стимулира растежа

Инфлацията в еврозоната отново се ускори над целта на ЕЦБ

Частният сектор в еврозоната неочаквано отбеляза свиване

Показателят за заплатите в еврозоната скочи с 5,4% - най-много от 25 години насам