Преобладаващото мнение вече и в ЕС е такова, че пълната декарбонизиация на Европейския съюз е невъзможна без употребата на ядрена енергия, а въглищата могат да играя ролята на гориво за транзитиращия период, като постепенно бъдат заместени от мощности с ВЕИ с балансиране. Това каза Иван Цанков, изп.директор на AES България, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Инвестициите във ВЕИ сектора в България се развиват много динамично, което е добре, защото инвестициите във възобновяеми енергийни източници са нещо иновационно и благоприятно за околната среда, но едновременно с тях трябва да се мисли за мощности, които да могат да го балансират.

Причината, обясни Цанков, е, че ВЕИ не подлежат на диспечиране, тъй като зависят от фактори, които не са контролируеми от човека. „Тези дисбаланси, които внасят в системата, е изключително важно да бъдат управлявани и балансирани, с оглед запазването изобщо на целостта на електроенергийната ни система“. 

Не това обаче се има предвид, когато се говори за базова мощност, уточни Цанков. „Базовата мощност е онази мощност, която предоставя енергия постоянно и тази енергия може да бъде контролирана. ТЕЦ и атомната електроцентрала могат да работят като базови мощности“.

„За разлика от тях балансиращите мощности са такива, които едновременно могат да предоставят енергия в постоянен режим, но така също могат да бъдат много бързо включвани или изключвани. Тяхната мощност може да бъде увеличавана или намалявана, за да се балансира непостоянното производство от ВЕИ-та“. 

„AES има много инвестиции във ВЕИ, заедно с батерии“, каза още събеседникът. „Когато се комбинира ВЕИ с батерии, той до голяма степен може да работи и като базова мощност. Подлежи на диспечиране, управление от системния оператор“. 

За декарбонизацията на българския енергиен сектор гостът каза, че за „пълна въглеродна неутралност въглищата могат да изиграят ролята на гориво за транзитиращия период, като постепенно бъдат заместени от мощности с ВЕИ с балансиране“, като в същото време трябва да се мисли и за нови инвестиции в ядрена енергия. 

"Преобладаващото мнение вече и в ЕС е такова, че пълната декарбонизиация на Европейския съюз е невъзможна без употребата на ядрена енергия". 

Тук говорим за ядрената енергия в диспечеруеми и гъвкави ядрени мощности, която тепърва подлежи да навлезе с много сериозни темпове, уточни събеседникът. „Не говорим за задължително големите ядрени блокове, които работят без да се променя натоварването. Става дума за по-малки модулни реактори, които освен това могат да бъдат увеличавани или намалявани, съобразно необходимостите на системата. Това е бъдещето в тази област“. 

„Дали България има или няма залежи на нефт и газ ние не знаем. Хубаво е да узнаем. Но, и да имаме, и да нямаме, е факт, че въглищата ги имаме и те са наше национално богатство. Те са изиграли за много години изключително важна роля за целия енергиен сектор. И могат да продължат да играят тази си важна роля в следващите 10-на години, докато не се случи този транзитен период, в който ще видим новия енергиен микс“. 

Няма как за една нощ да спрем всички въглищни централи и от следващия ден всички нови мощности да са се появили, изтъкна гостът. „За да може да се подсигури това плавно навлизане на всички нови проекти - ВЕИ, модулни реактори, които отнемат поне едно 10-на години от сега докато се построят, въглищата ще продължат да играят изключително важна роля, за да се подсигури тази роля“. 

На въпроса как вероятно ще изглежда енергийната система на България след 20 години, събеседникът прогнозира, че въпреки безспорните инвестиции в енергийна ефективност, които са много важни, особено за България, намаленото в следствие на тези действия потребление няма да се отрази в посока цялостно потребление, поради факта, че развитието на електрификацията в транспорта и на изкуствения интелект ще доведат до засилено потребление на електроенергия.

Какво представлява и как се развива най-големият в България ветроенергиен парк „Свети Никола“ към Каварна и как функционира уникалната орнитоложка интелигентна система за предпазване на застрашени видове птици от сблъсък с ветрогенераторните перки? Как въглищните централи, които AES управлява в България възнамеряват да развиват бизнеса си у нас в преходния период към декарбонизация и след това? Какви са новите технологии, на които са се спрели, свързани със системи за съхранение на електроенергия, както и с иновативна система за горене на пелети, изработвани от биомаса и битови отпадъци?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Инвестициите в декарбонизация ще бъдат $10 трлн. годишно до 2030 г и само ще растат

Национален фонд за декарбонизация ще финансира програмите за саниране в България