Централните банки са тези, които определят и водят движението на пазарите, не само през тази седмица, но и в предходните две-три, особено след изявлението на Джером Пауъл от Федералния резерв, което направи заедно с Джанет Йелън пред Конгреса и където най-изненадващо пенсионира думата "преходна" за инфлацията. Това каза Георги Георгиев, портфолио мениджър в Карол Капитал Мениджмънт, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. 

Покачване на лихвите до 3% през следващите 3 години най-вероятно ще доведе до дългова криза и Фед отлично знае това, каза Георгиев. По негово мнение Фед се намесва устно спрямо очакванията, но прогнозните 3 увеличения на лихвите може и да не се случат. Големите изпълнителни директори разпродават акции в очакване на повишаване на данъците през следващата година, посочи той.  

Съвсем нормално е, по думите на госта, когато си изпуснал курса и не си лимитирал паричното предлагане навреме в един момент всичките пари в обращение да влияят върху инфлацията. "Тук трябва да отворим и друга голяма скоба, т.нар. проблеми по веригите за доставки. И не на последно място политиките покрай транзитите към зелена икономика, като тук включвам и още един фактор, който не се споменава, но е фактор за внасяне на инфлация, а именно високия юан, който държи Китай в момента". Фед изтеглят ликвидността, но няма да бързат с повишаване на лихвите. 

Централната банка на Великобритания действа така, както трябва да действа една централна банка, каза още гостът. "Съобразява се с инфлацията, действа спрямо нея и са принудени да действат точно по този начин. Имаше стъпки, в когато те започнаха един процес за плавно покачване на лихвите, просто в сряда очакванията не бяха за толкова драстичен ръст и процентите вероятност, които се даваха за покачване на лихвите не бяха толкова високи."

"Все пак е ясно, че Фед и покрай тях ЕЦБ и АЦБ по някакъв начин се опитват да синхронизират политиките си в даден етап". 

Европа е малко по-различна в своето представяне от това, което се случва в САЩ, каза още гостът. "Знаем за изключително сериозните ограничения, налагани от големите икономики, а Европа е континент, който изключително много разчиташе на свободната търговия и преминаване на хора. В един момент, когато това бе ограничено, доведе до спад и в икономическата активност. Именно за това ЕЦБ реши да бъде по-гъвкава и "по-елегантно" да излезе от тези стимули". 

Тази година бе поредната добра за пазарите. Предходната също беше такава въпреки пандемията след наливането на количествените улеснения, каза Георгиев. "Многото пари на пазара оказаха своето отражение и пазарите завършват с доста добра доходност тази година. За този ръст на пазарите основно влияние има ликвидността, която Фед ще побърза да изтегли през следващите няколко месеца. Тук технологичните компании отново се оказаха големите победители. Но тук говорим за онези четири-пет компании, които определят движението на пазара".

Какви са изводите ако трябва да направим "дисекция" на представянето на Nasdaq? От кои компании се оттеглиха инвеститорите и къде се насочиха? Да очакваме ли корекция на пазарите? Трябва ли да ни притеснява нарастването на глобалния дълг? Какво се случва с турската икономика на фона на предприетите от големите централни банки мерки и ще продължи ли колапсът? 

Вижте целия коментар във видеото.  

Всички гости от предаването може да гледате тук.