Ниската скорост на ваксиниране срещу коронавируса ще е определяща за възстановяването на икономиката на страната. България няма да успее да се възползва максимално и от фондовете по зелената сделка заради липса на достатъчно добър разчетен план за нуждите от електроенергия от различните възобновяеми източници. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист на „УниКредит Булбанк“, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки. 

„Колкото и остри думи да изберем за усилията за ваксинация на служебното правителство няма да са достатъчно остри. Нещата са там, където бяха, когато поеха властта. Скоростта на ваксинация ще е определящ фактор като перспектива от гледна точка на възстановяването“, каза Павлов. 

С 14% ваксинирани България е на последно място в Европа и перспективите не са обещаващи, заяви Павлов. 

В краткосрочен план възстановяването на икономиката е учудващо, коментира Павлов. Някои държави игнорираха тежката социална цена на високата смъртност, което заедно с инерцията в началото на годината в страната ще доведе икономиката на нива от преди пандемията до края на 2021 г.   

„Имаше 2.5% ръст на тримесечна база в началото на годината, достатъчно е да има ръст от 1% през второто тримесечие, 0.3% през третото, и нулев ръст през последното“, за да се постигнат предпандемичните нива, смята Павлов.  

Близко сме и до момента, когато безработицата ще се редуцира до стойности, които съответстват до изискванията за пълна заетост. „Има и структурни промени с използването на ниско платена работна сила – тези индустрии започнаха да се изнасят в чужбина“, каза Павлов.

Възстановяването на износа на стоки и услуги започна, но протича по-бавно от страните в ЕС. „Реалният експорт е 5.3% под предпандемичните нива, това ни поставя на 20 място в ЕС и последно място в Централна и Източна Европа.“ 

Зелената сделка ще бъде предизвикателство за всички страни от ЕС, но ще бъде още по -голямо за България, смята Павлов. Страната трябва да помисли какви са нуждите й от чиста енергия и трябва да се направи конкретен план за различните видове мощности, които ще могат да се употребяват. Инвестициите в подобни проекти са много по-големи, отколкото България планира да усвои като средства по прехода, допълни той. „Ключът се състои в какво ще е повишението на електроенергията, за да се премине към нулеви емисии.“

Трябва да са намали енергийната бедност на населението, което е най-голямата в Европа, коментира експертът. „Ако публичният сектор не използва ресурсите по плана за тази цел този преход към зелена икономика няма да се случи.“

Още по темата

Зелените и либералите са големите победители по дарения преди изборите в Германия

Зеленият пакт работи за "Газпром", но само средносрочно

В Русия някои от най-големите замърсители в света стават "зелени"

Доходите след кризата от края на века са 25% от тези в ЕС, като след това нарастват на 52%.

"Темповете на конвергенция на реалните доходи са много добри и са подобни на тези, които се наблюдават в другите страни в Централна Европа", каза Павлов.

Повече за перспективите пред България, зелената сделка, възстановяването от коронакризата може да гледате във видеото.

Всички госит на предаването "В развитие" може да гледате тук.