В Русия някои от най-големите замърсители в света стават "зелени"

В Русия изменението на климата не бе нещо, което тревожеше особено много големите компании, някои от които са сред най-големите замърсители в света.

Но в страна, която се затопля 2,5 пъти по-бързо от средното в световен мащаб, руските компании сега се стремят да бъдат по-екологични, опитвайки се да се справят с новите регулации, да изгладят имиджа си и да отговорят на нарастващия натиск от страна на инвеститорите, пише The Wall Street Journal.

Русия емитира 11,3 тона въглероден диоксид на глава от населението през 2017 г., в сравнение със седем тона в Европейския съюз, според проекта „Нашият свят в данни“ на университета в Оксфорд. Топенето на пермафроста (вечно замръзналата почва в арктическите региони и тундрата - бел. ред.)  вече уврежда нефтената и газовата инфраструктура, която буквално потъва в затоплящата се почва.

Климатът бързо се издига на първо място в дневния ред на правителството на руския президент Владимир Путин. По-рано този месец Путин нареди на властите да разработят план за намаляване на въглеродните емисии до нивата на ЕС до средата на века.

В същото време акционерите обръщат по-голямо внимание на екологичните, социалните и управленските насоки на компаниите през последните години. Натискът върху руските корпорации е още по-голям, за да покаже, че страната все още е сериозна за привличането на западния капитал. С оценки, засегнати от комбинация от западни санкции, непоследователни екологични политики и високи нива на въглеродни емисии, руските компании са принудени да положат по-големи усилия, за да убедят своите инвеститори, твърдят корпоративни анализатори.

Въглеродни данъци

От петрол и газ до никел и алуминий добивът на суровини формира гръбнака на руската икономика. Изцяло ориентираният към износ енергиен сектор на Русия отговаря за около една трета от държавните приходи и правителството продължава да залага на износа на въглища за азиатските пазари, като Китай, където потреблението се увеличава.

Но планът на ЕС за въвеждане на въглероден данък върху вноса може да засегне над 40% от руския износ, което ще струва на компании до 5 милиарда долара годишно, изчислява руската централна банка. Очаква се планът на ЕС да бъде обявен подробно следващия месец. Той може да влезе в сила по време на преходен период, започващ още през 2023 г. и да бъде напълно в сила през 2025 г.

Това ще принуди много руски компании, които изостават далеч от европейските си колеги в зелени инициативи, да намалят въглеродния си отпечатък преди влизането в сила на данъците.

„За руските корпорации нарастващият инвеститорски натиск е от ключово значение и ръководството им осъзнава, че международното регулиране извън руския контрол също ще им се отрази“, каза Елена Ананкина, старши директор в S&P Global Ratings. „Това е моментът на истината за тях, защото климатът става не просто нещо, за което инвеститорите питат, а нещо, което може да струва на компаниите действителни пари в краткосрочен план.“ 

Държавната дума, долната камара на руския парламент, одобри законопроект, изискващ големите компании да докладват за емисиите. Законът въвежда и търговия с въглерод, което позволява на компаниите да купуват правото за замърсяване от други, които имат по-нисък въглероден отпечатък.

Компаниите стават по-чувствителни към климата

През април най-големият руски производител на злато "Полюс", който не изнася за Европа, заяви, че е станал първият голям производител на злато, който е неутрализирал въглерода в производството на електроенергията, която ползва, с поредица от договори от водноелектрически централи. 

Главният изпълнителен директор на "Полюс" Павел Грачев заяви, че някои руски компании трябва да правят повече от своите западни партньори, за да убедят инвеститорите в своите мерки за опазване на околната среда, социалното и корпоративното управление, обикновено наричани ESG метрики.

Други големи компании търсят свои собствени източници на енергия от възобновяеми източници, които да им дадат собствен достъп до зелена енергия.

„Повечето руски минни компании имат предимство от вертикалната интеграция и евтината база“, каза анализаторът на акции Юрий Власов от Sova Capital в Лондон. „Трансформацията в зелена енергия няма да им навреди и акционерите няма да се оплачат.“

"Русал", най-големият производител на алуминий в света извън Китай, заяви миналия месец, че ще превърне своите високовъглеродни производства в отделна компания, така че да може да се съсредоточи върху нисковъглеродния алуминий, използвайки по-чисти енергийни източници като хидроенергия. Като цяло компанията се стреми да постигне въглероден неутралитет до 2050 г. Корпоративното преструктуриране, ръководено от въглерода, не е уникално за Русия и макар да не намалява емисиите, ходовете показват, че компаниите стават все по-чувствителни към проблема, се казва в доклад на S&P Global Ratings.

Стоманената компания "Новолипетск" планира да изгради ново производствено предприятие за ниско въглеродна стомана на цена от над 3 милиарда долара. Друг основен производител на стомана, "Северстал", инвестира в нови технологии, за да намали въглеродния си отпечатък чрез подразделението си за рисков капитал, включително пещи на основата на водород вместо традиционния тип взрив.

Нефтoхимическият гигант "Сибур" наскоро обяви плановете си да компенсира част от емисиите си чрез подновяване на гигантските гори в Русия, започвайки през 2024 г. Компанията заяви, че ще купува въглеродни кредити или компенсации, свързани с дейности за намаляване на емисиите, от проекти за засаждане на дървета, които абсорбират въглероден диоксид, или разширяване на капацитета за усвояване на съществуващите гори.

Други компании се фокусират върху подобряване на ефективността на съществуващите операции, например чрез намаляване на загубите на електроенергия в мрежата или намаляване на потреблението на гориво.

Русия също има потенциал за проекти за улавяне на въглерод, при които отпадъците от въглероден диоксид се отстраняват от фабричните комини и се изпомпват под земята или се съхраняват в твърдо състояние, твърдят корпоративни анализатори.

В световен мащаб финансовите активи, управлявани със стратегии за ESG, достигат рекордните 1,7 трилиона долара през 2020 г., според индустриалния тракер Morningstar, но ръководителите и корпоративните анализатори казват, че ключът към убеждаването на инвеститорите е прозрачността относно техните климатични цели. Това не е проблем само в Русия, като глобалните регулатори, банки, инвеститори и одитори работят за разработване на нови стандарти за отчитане на прогреса.