За инвеститор, чиято цел е печалба и гъвкавост, може да е по-добре да инвестира в нерегулиран инструмент като биткойн или етериум, вместо в акции на водеща европейска компания. В същото време съществуват не малко рискове при използването на изкуствен интелект (ИИ) в търговията с финансови инструменти, като рискът е особено голям при сложни анализи, предоверяване за автономна търговия, недостатъчно тестване в реална среда, както и риск от халюцинации и грешки ако не се контролира AI, а му се даде пълна свобода. Това каза Иво Сеизов, основател на advisor.bg, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Когато ИИ се използва за сложни анализи, управление на финансови активи, портфейли или инструменти с различни нива на риск и доходност, ситуацията става значително по-сериозна и потенциално по-рискова, подчерта Сеизов. По думите му съществува голяма концептуална разлика и съответно риск между използването на ИИ единствено за информативна цел, подпомагайки формирането на инвестиционно решение, и доверяването му за автономна търговия

"Автономната търговия крие по-високи рискове".

За реални сделки и трейдинг, ИИ-базираните технологични решения трябва да бъдат изключително добре подготвени и инвестирани, като преди това трябва да са проверени как се държат в реална пазарна среда с реални пари, а не в изкуствена среда, подчерта гостът.

"Недостатъчното тестване в реални условия е риск".

Въпреки че се прави разграничение между алгоритми и ИИ, споменатите проблеми на алгоритмичната търговия, базирана на исторически данни, могат да бъдат рискове и за ИИ, ако се разчита на подходи като например данните да се базират на индикативни котировки, а не на реално сключени сделки.

"Анализирането на данни от миналото за прогнозиране на бъдещето има присъщи ограничения".

Европейските регулации

Европейските регулации като MIFID, DORA (за киберсигурност) и MICA (за търговия с криптоактиви) влияят върху финансовите пазари и инвеститорите в посока свиване на пазарите, намаляване на атрактивността на регулираните пазари и предпочитание към нерегулирани инструменти, посочи Иво Сеизов.

"Цялата тази номенклатурна тежест и рамка (MIFID, DORA, MICA) малко или много свива пазарите". "Свръхрегулациите, макар и целящи да защитят инвеститорите, понякога "имат способността да свият до такава степен бизнеси и участниците на този пазар, че да ги унищожат и да ги направят неатрактивни" .

За инвеститор, чиято цел е печалба и гъвкавост, може да е по-добре да инвестира в нерегулиран инструмент като биткойн или етериум, вместо в акции на водеща европейска компания, тъй като така могат да прилагат всякакви техники за управление на портфолиото без да се налага да се съобразяват с тежката "инвеститорска номенклатурна рамка", добави събеседникът.

По думите му макар че европейските регулатори се стремят към "предпазване на грешки на този пазар", това може да доведе до "отлив на инвеститори и до прехвърляне на инвеститорите в качествени инвестиционни решения и инструменти".

Промени във управлението на активи за 10 години

Сферата на финансовите услуги и управление на активи се е променила значително през последните 10 години с навлизането на технологиите, каза гостът. Преди 10 години, особено в счетоводството, "абсолютно всичко се движеше на хартия" – разпечатани фактури, документи, клиентите физически са носили документи в офиса, превръщайки офисите в "склад за хартии и документи".

През последните 10 години, и особено през последните 2-3 години, навлизането на технологиите е довело до промени в счетоводството, подобрена комуникация и документооборот, използване на алгоритмично счетоводство и използване на изкуствен интелект в счетоводните операции.

Наблюдават се и подобрения в процесите, автоматизация и удобство. Тези промени са довели до по-добри "процеси, автоматизация, гаранция за инвеститорите и удобство".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Най-новият „пробив“ на OpenAI е отрезвяващ сблъсък с реалността

Българските стартъпи привличат все по-голям интерес от чужбина

Държавата се опитва да помага, но по-често пречи на създаването на иновации