В европейските столици се засилва разбирането, че е необходимо да се работи систематично за стратегическа автономност на Европа, въпреки че държави като Унгария и Италия не желаят да се включват в общоевропейски механизми. Въпреки това тенденцията е Европа все повече да разбира риска от съперничеството между САЩ и Китай и необходимостта да защитава собствените си интереси в тази ситуация. Това коментира Мариана Трифонова, програмен директор и старши анализатор в Института за икономическа политика, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

До момента Европейският съюз беше в положение, при което САЩ бяха стратегически партньор, а Китай – икономически партньор, но същевременно и системен противник и конкурент, който винаги прагматично следва собствените си интереси, обясни Трифонова и допълни, че Европа също следва да възприеме прагматичен тон, да бъде наясно със собствените си интереси и да ги следва.

„Затова през последните години ЕС разработи различни механизми. Ако досега инструментът за противодействие на принуда, който е сравнително нов в арсенала на съюза, се считаше за „атомната опция“ - съществува, но не се пипа, освен в критично положение, сега в Брюксел се говори, че той би могъл да бъде поставен на масата и да се използва в определени ситуации“, коментира Трифонова.

„Страните от Централна и Източна Европа остават малко по-амбивалентни към концепцията за стратегическа автономност, защото са най-близо до конфликта в Украйна и са в потенциалния обсег на руска агресия. Те продължават да разчитат много на САЩ за своята сигурност и това ограничава полето им за действие и желанието им да вървят в посока автономност.“

Според Трифонова ЕС е в позиция, в която САЩ и Китай задълбочават своите взаимоотношения, макар да са в конфликт, и са склонни да правят повече отстъпки помежду си, отколкото към съюза. Това засилва желанието на ЕС да поеме още по-сериозно отговорност за собствената си сигурност и конкурентоспособност чрез стратегическа автономия.

Новият международен ред

Трифонова отбеляза, че светът е в период на трансформация, но все още е твърде рано да се каже каква ще е крайната форма на международния ред. „Вероятно ще преминем през мултиполярност преди да се установи стабилност в системата“, счита тя.

„САЩ и Китай остават ключовите играчи. Индия засилва външнополитическия си профил, но там има някои структурни ограничения, подобно е положението и в Бразилия. От страна на Китай има желание за обединение на всички страни, недоволни от световния ред, доминиран от западния свят.“

Трифонова отбеляза, че Китай търси ангажимент в глобалния Юг, т.е. развиващите се страни. Там обаче има някои играчи със собствени амбиции. „Видяхме, че инициативата „Един пояс, един път“ не протече по най-гладкия начин във всички държави и доведе до недоволство на местно ниво“, коментира тя.

БРИКС традиционно се счита за новата ракета носител на алтернативен световен ред, но отношенията между държавите там остават сложни и продължават да не са изградени на база обща ценностна система или визия за света. Те по-скоро са израз на съпротивление на съществуващия ред, каза Трифонова.

Консенсусното мнение е, че в новия модел, който се формира, Европа може би ще преживее своя век на унижението по подобие на Китай през 19-и век, т.е. тя няма да може да играе ключова роля, отбеляза гостът.

Това вече се наблюдава. В много от случаите ЕС не е включен в ключови решения и преговори макар те да го засягат пряко, изтъкна Трифонова.  

Ще се стигне ли до пълен разрив между САЩ и Китай? Какви са стратегиите на двете големи сили в търговските им преговори?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Смяната на позицията на Тръмп за Украйна поставя Европа в критична ситуация

Европа трябва да се пази от директен сблъсък между НАТО и Русия

Една година след доклада на Драги: Ще стане ли Европа световна AI сила?