Европейската комисия предложи нова многогодишна финансова рамка с бюджет от почти 2 трилиона евро. Рамката е амбициозен опит за преодоляване на дългогодишните дефицити на Съюза. Европейският съюз се стреми да трансформира имиджа си от „регулаторен гигант и бюджетно джудже“ към реален геополитически и икономически фактор. Основната цел е да се запълни недостигът от 800 млрд. евро, посочен в анализите на Марио Драги и Енрико Лета, това коментира доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

Сред основните проблеми, които трябва да се решат, са високите цени на енергията, зависимостта от критични суровини, изоставането в дигиталните технологии и ниската конкурентоспособност.

Според Ножаров, новият бюджет ще бъде увеличен с точно 800 млрд. евро спрямо предходния период. Това ще позволи инвестиции в свързаност, енергийна независимост, технологии и отбрана. За България обаче има предизвикателства: очаква се страната да плаща с около 180 млн. евро повече годишно, а в същото време може да не получи допълнително финансиране в сектори, в които участието ѝ е слабо – като високите технологии и генеративния изкуствен интелект.

„За да остане Европа в глобалното състезание ѝ трябват €800 млрд. годишно. За това се увеличава  този бюджет. Вътре в двата плана, които са общо над 1000 страници, има разписани много подробни мерки - къде ще отидат тези €800 млрд. И новото предложение за много годишна финансова рамка е увеличение точно с тази сума.“

Гостът подчерта, че новите приоритети – конкурентоспособност и геополитическа устойчивост – променят баланса спрямо досегашните акценти, като земеделието и подпомагането на изоставащи региони, от които България традиционно печели. Допълнителни фискални тежести – като нови европейски налози и ограничен достъп до приходи от въглеродни квоти – също биха могли да окажат натиск върху националния бюджет.

Средствата, събирани от въглеродните квоти, досега държавите-членки ги инвестираха в субсидиране на цените на електричеството. Това обаче не се харесва от ЕС, което променя подхода на блока.

„Тук България ще загуби още една известна сума. Към момента не може да се каже точно число, но ще загуби, което означава, че субсидиите за небитовите потребители и за битовите ще намалеят силно в България. Фонда за сигурност на енергийната система ще бъде поставен под въпрос, което обаче ще рефлектира върху бюджетния дефицит.“

Ножаров определи споразумението между ЕС и САЩ за нови мита като "най-доброто от най-лошите варианти". По думите му, макар и със засилена тежест, ЕС остава на американския пазар, а структурата на новия бюджет ясно показва посоката: дигитализация, иновации и геополитическа устойчивост.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Кои продукти ще пострадат най-много от сделката на ЕС със САЩ

ЕС и САЩ постигнаха споразумение - избягват се високите митата преди крайния срок

Защо "Инструментът за борба с принудата" е крайна мярка в арсенала на ЕС

ЕС предлага проектобюджет на стойност близо €2 трилиона за 2028-2034 г.