Защо "Инструментът за борба с принудата" е крайна мярка в арсенала на ЕС

Европейският съюз разполага с мощен инструмент, който може да използва в търговски спорове и който се надява, че никога няма да му се наложи да използва. 

Тъй като президентът Доналд Тръмп засилва натиска върху блока със заплахата да наложи общо вносно мито от 30% върху европейските стоки, някои държави членки обсъждат възможността да се възползват от „инструмента за борба с принудата“ (ACI). 

Инструментът за принуда позволява на ЕС да използва набор от мерки, простиращи се далеч отвъд границите на търговията със стоки, в отговор на принудителни действия от страна на търговски партньор. В този смисъл блокът ще се опита да се противопостави на огъня с огън: Глобалната митническа кампания на Тръмп свързва търговията с различни несвързани оплаквания, включващи данъци върху добавената стойност, трафик на наркотици и имиграция. 

Какво представлява инструментът за борба с принудата? 
Това е най-силното оръжие на ЕС за ответни мерки срещу икономическа или търговска принуда от страна на трета държава. Ако реши, че е обект на принуда, блокът може да отвърне на удара с редица наказания, насочени към достъпа на държавата нарушител до един от най-големите и доходоносни пазари на стоки и услуги в света. 

В случая със САЩ това може да означава нови данъци за американските технологични гиганти, ограничаване на американските инвестиции в Европа или забрана американски фирми да участват в търгове за обществени поръчки. 

ЕС вижда истинската цел на ACI не толкова в ответните мерки, колкото във възпирането, тъй като неговите разпоредби са толкова потенциално вредни за търговския партньор, че само заплахата от прилагането му означава, че държавите ще се замислят два пъти, преди да използват търговията като дипломатическо оръжие. 

Какъв е произходът на ACI? 
Изпълнителният орган на ЕС, Европейската комисия, предложи приемането на ACI в отговор на поредица от предупредителни сигнали, включително търговските действия на Тръмп срещу блока по време на първата му администрация и търговската блокада на Китай през 2021 г., насочена срещу Литва, член на ЕС, заради връзките на европейската държава с Тайван, които показаха уязвимостта на ЕС към тактики на принуда, упражнявани чрез търговия и инвестиции. 

Още по темата

Атаката на Тръмп срещу "търговските вратички" застрашава 70% от износа на Китай

Тръмп готви двоен удар с митата върху индустрии и държави на 1 август

ЕБВР: Митата на Тръмп ще засегнат отворените икономики в източната част на ЕС

В рамките на новата търговска политика, изложена през същата година, ЕС се опита да стане по-настойчив в отстояването на това, което нарече основан на правила световен ред, както и на собствените си интереси и ценности. Доктрината на блока за „отворена стратегическа автономия“ му дава възможност да действа самостоятелно в стратегически важни области, като същевременно дава приоритет на многостранното сътрудничество, когато това е възможно. 

Кога може да се използва ACI? 
Държавите - членки на ЕС, решават колективно дали да използват ACI. Първо трябва да се установи, че е налице принуда от страна на трета държава. След това ответните мерки могат да бъдат приети чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което означава да се събере подкрепата на 55% от държавите членки, които заедно представляват 65% от общото население. Това дава възможност на Франция и Германия да имат значителен глас при определянето на резултата. 

Какво представлява принудата в търговията? 
Принудата в търговията е практика на прилагане на търговски инструменти като мита, антидъмпингови мерки, квоти и други инструменти, които нанасят вреди на търговски партньор по причини, които не са оправдани съгласно общоприетите правила на международната търговия и които не са пряко насочени към признат дисбаланс или несправедливост в търговските отношения. Вместо това целта е да се наложат икономически разходи на целта по произволен начин като част от по-широк дипломатически спор. 

Защо се говори за ACI сега? 
Франция, която има втората по големина икономика в ЕС, си осигури нарастваща подкрепа за призива си да приложи ACI срещу САЩ, ако до 1 август не бъде постигнато търговско споразумение и Тръмп предприеме действия за налагане на 30% мито върху европейските стоки. 

Тъй като той вече предупреди, че всяко ответно действие, насочено срещу интересите на САЩ, ще бъде посрещнато с още по-строги контрамерки от неговата администрация, активирането на ACI вероятно ще доведе до ескалация на трансатлантическия търговски сблъсък, противопоставяйки Вашингтон на най-големия му търговски партньор. 

Поддръжниците на ACI може би разчитат на най-новите събития като оправдание за задействането му. Когато през май САЩ се сблъскаха с Китай и изглеждаше, че двустранната търговия ще бъде спряна, двете страни в крайна сметка се отдръпнаха от ръба. 

Колко бързо може да бъде задействана ACI?
Процесът може да отнеме седмици или дори месеци, в зависимост от това колко бързо колебаещите се държави членки могат да бъдат убедени да загърбят опасенията си. Комисията първо ще разследва предполагаемата принуда. Ако реши, че обстоятелствата оправдават използването на ACI, тя ще предложи това на Европейския съвет, съставен от представителите на 27-те държави-членки на ЕС. След това Съветът ще разполага с 10 седмици, за да приеме или отхвърли предложението. 

Какво още има в ръкава си ЕС?
Освен ACI, ЕС подготвя и допълнителни контрамерки, ако преговорите се провалят. Основните сред тях са т.нар. ребалансиращи тарифи. Последният проектосписък обхваща износ от САЩ на стойност до 72 млрд. евро - включително самолети Boeing, автомобили и бърбън - ако блокът реши да отвърне на митническите политики на Тръмп.

Още по темата

ЕС е готов с нови контрамерки срещу американски стоки за 72 милиарда евро

Тръмп е отворен за преговори с ЕС, след като заплаши с 30% мито

ЕС планира да работи по-активно с други държави, засегнати от митата на САЩ