С приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. ще отпаднат трансакционните разходи, които са между 500 млн. и 1 млрд. лв. годишно, и страновия риск на България, защото въпреки фиксирания курс, инвеститорите винаги имат резерви заради възможността за срив на валутния борд. Ще остане единствено рисковият профил на самото евро, което значи по-нисък общ риск. Това ще доведе до подобряване на кредитния рейтинг и по-лесен достъп до евтин капитал – нещо критично важно в условията на скъпа енергия и недостиг на труд. Това каза д-р Емил Калчев, главен икономист на ОББ, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Шансът да се възползваме от по-евтин капитал се използва, за да се подхранват страхове, че ще задлъжнеем прекомерно, добави Калчев. "Ще задлъжнеем, ако правителството пожелае това. Но това няма връзка с еврото.“

Според д-р Калчев влизането на страната в еврозоната ще подпомогне българския износ, особено към страните от ЕС, който отбелязва спад с 4% в периода януари-април 2025 г.

„Нашата обвързаност с Европейския съюз, и особено с мотора Германия, крие и рискове и ние в момента си сме в подобен рисков сценарий. Но това няма да продължи твърде дълго. Политиката на канцлера Мерц е да стимулира икономиката с различни мерки и се надяваме да успее. Прогнозите са, че проблемите, които изпитва нашия експорт, ще намалеят и ще излезе на плюс.“

Ускоряване на износа от 1 януари 2026 г. може да се очаква, защото България има положително търговско салдо със страните от ЕС, а вече и повишеното ниво на предвидимост вследствие от единната европейска валута.

„Това ясно показва ние къде сме обвързани и имаме паричен вот за това... Търговски сме обвързани най-силно с износа към ЕС и единствено от него печелим.“

От друга страна цените на жилищата през първото тримесечие растат с 15,1%. Калчев коментира, че това се дължи на наличието на пари в България, които търсят сигурен пристан.

„Тъй като капиталовият пазар не е достатъчно развит, политическата нестабилност задържа предприемаческата активност, а алтернативите са малко, парите отиват в недвижими имоти. В същото време предлагането не може да насмогне на търсенето – процедурата за строеж е бавна и административно тежка.“

Събеседникът очаква двуцифреният ръст да продължи до края на 2025 г., а за 2026 г. очакванията са за известна нормализация.

Според Калчев причините са следите - Отпадане на ефекта от страха и еуфорията около приемането на еврото, осветляване на доходите, задържане на инфлацията на нива около 3%, което не оправдава 15% скок в цените на имотите и ограничения в покупателната способност – дори при желание, потребителите ще се въздържат при прекалено високи цени.

Освен това в България вече ще се усещат пряко ефектите от лихвената политика на ЕЦБ. Емил Калчев заяви, че в някои страни от еврозоната е имало спад на цените на имотите след последния цикъл на повишение на лихвите.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Кр. Катев: Имоти и акции ще поскъпват с еврозоната, лихвите по ДЦК ще падат

БСК: Еврозоната ще насърчи българския износ, туризъм и транспорт

Съветът на ЕС също потвърди приемането на България в еврозоната

Инвеститорите засилват интереса си към България, но инфраструктурата е спънка