Данните за инфлацията в еврозоната, които показват 2,2% на годишна основа, не са изненадващи. Това са предварителни данни и окончателните може леко да се различават, но ключовото е, че инфлацията се стабилизира около средносрочната цел от 2%, определена от Европейската централна банка (ЕЦБ). Инфлацията е навлязла във фаза на успокояване и се очаква да се задържи около тези нива, като повишенията на цените при храните и услугите са по-скоро остатъчен ефект от предишни периоди, това коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Гостът отбеляза и началото на дефлационни процеси, които засягат основно енергийните ресурси — тенденция, която според него е отлична новина за европейската индустрия. Той посочи, че индексите на промишленото производство в Германия, Франция и Италия бележат растеж, като за Германия това е рекорд за последните три години. Въпреки положителните сигнали, възможно e част от увеличеното производство да се дължи на краткосрочни фактори като опити за износ преди въвеждането на очаквани мита. А за да бъдат направени по-категорични прогнози са нужни по-детайлни данни.

Събеседникът анализира плановете на Европейския съюз за инвестиции в отбрана и инфраструктура, като ги определи като две отделни линии на развитие, които се движат независимо от текущите търговски напрежения и предложения за нови мита. Гостът подчерта, че тези политики са заложени още от миналата година, когато новата Европейска комисия започна да търси начини за стимулиране на икономиката, особено на фона на двугодишната рецесия в Германия.

Караиванов отбеляза, че директното наливане на пари в икономиката би довело до ръст на потреблението и инфлацията, което ще наложи повишаване на лихвите и ще утежни положението. Затова според него европейските лидери умишлено са се насочили към сектори като отбрана и инфраструктура, където вложените средства не достигат бързо до крайните потребители и не оказват пряк инфлационен натиск. Германия дълго е занемарявала инфраструктурата си и сега се опитва да поправи това, а Франция има интерес, тъй като нейните строителни компании отдавна гледат на германските инфраструктурни проекти като възможност за участие.

Германската икономика се опитва да се събуди след труден период, но остава въпросът дали ще успее. Караиванов подчерта, че германската икономика традиционно разчита на износ, но сега обръща внимание и на вътрешните си проблеми. Според него успехът ще зависи от способността на страната да балансира между външните пазари и вътрешната модернизация.

„Има едно желание за събуждане. Дали ще им се получи, не знам, защото все пак германската икономика е много експортно ориентирана. Тя досега много разчиташе на експорта и всъщност затова сега развиват инфраструктурата, защото Германия доста беше занемарила инфраструктурата в сравнение с останалите сектори.“

Европа може да изпита първоначален дефлационен ефект заради новите мита. Като хранителният сектор е особено уязвим – Италия и Франция изнасят вино, Гърция продава зехтин, а САЩ е основен пазар за тези стоки. Заради по-високите крайни цени от митата, търсенето ще намалее, което ще принуди европейските производители да търсят нови пазари – първо вътре в Европа, но също така и в страни с голямо население като Китай и Индия. Гостът посочи, че в сектора на автомобилостроенето по-скоро ефектът ще е по-силен върху САЩ, където цените ще се вдигнат, докато Европа ще трябва да адаптира производството си или да свие обемите.

Друг ключов фактор е поскъпването на еврото, което намалява търсенето на европейски стоки и удря износа, но в същото време натиска вносните цени надолу, създавайки антиинфлационен натиск. Караиванов вижда засилено доверие към еврото като актив убежище, като все повече инвеститори, включително от САЩ, Близкия изток и Азия, насочват вниманието си към европейски активи.

„В същото време, тъй като еврозоната, Европейският съюз, а пък България още повече, са отворени икономики. В Европейския съюз над 30% от брутния вътрешен продукт е внос. Тоест, когато се повиши курсът на еврото, цената на стоките, които се внасят в евро, става по-ниска.“

Относно очаквания конвергентен доклад на Европейската комисия, икономистът е оптимист, че той ще бъде позитивен и ще отвори пътя към въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. Той одобрява и решението на правителството да емитира дълг чрез 9- и 13-годишни еврови облигации точно сега, тъй като пазарът в момента предлага добра ликвидност, а страната разполага с добър кредитен рейтинг.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

ЕЦБ може да е оптимистично настроена по отношение на инфлацията, казва Гуиндос

След приема в еврозоната цените по-скоро ще се стабилизират, а няма да растат

ЕС ще представи нови търговски предложения на САЩ през следващата седмица

Еврозоната ще насърчи развитието на финтех услугите в България