В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Южна Корея иска да е четвъртата военна индустрия в света до 2027 г.

Владимир Шопов, политолог и анализатор, във "В развитие" 07.12.2023 г.

16:18 | 7 декември 2023
Обновен: 16:29 | 7 декември 2023
Автор: Георги Месробович

На днешната среща между Китай и ЕС не се очакват еднозначни решения, засягащи по-дълбоките разногласия между страните и не се очаква развитие сред разделителните линии. Срещата е преминала в последователно и изчерпателно заявяване на темите, на които настояват двете страни, като в последните години тези теми се увеличават, а не намаляват. Южна Корея има цел да се превърне в четвъртата военна индустрия в света до 2027 г., като се опитва да го постигне с агресивен подход на експанзия, това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

Днес Пекин е домакин на среща на върха между Китай и ЕС, която е първа от четири години насам, като китайският лидер Си Дзинпин се е срещнал с Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел.

От тази среща не се очакват еднозначни решения, засягащи по-дълбоките разногласия между ЕС и Китай и не се очаква развитие сред разделителните линии, каза Шопов. Гостът обясни, че това е стандартна и поредна такава среща, но различното сега е, че двете страни имат по-ясно оформена представа и нагласа една към друга, което затруднява постигането на съгласия. Срещата е преминала в последователно и изчерпателно заявяване на темите, на които настояват двете страни, като в последните години тези теми се увеличават, а не намаляват.

Анализаторът смята, че Китай има едно подценявано предимство – икономическата асиметрия по отношение на пазарния достъп, която бе приета от Запада при интеграцията на азиатската страна в световната икономическа система. За преодоляването на асиметрията ще е нужен по-силен европейски натиск. Като на тази среща голяма част от разговора е бил посветен за негласната и понякога гласната подкрепа на Китай към Русия, смята гостът.

„Наскоро излязоха данни; вече над 80% от стоките с двойна употреба, които достигат до Русия, преминават или през Китай, или през Хонконг. И дори и неофициално се разбра, че Брюксел обсъжда възможността една доста сериозна група от китайски компании да бъде включена в 12-тия санкционен пакет, насочен срещу Русия, което вече ако се случи би било една сериозна ескалация и би довело до влошаване на отношенията.“

В последните години се забелязва желание от страна на Пекин за диалог, но в такива срещи е най-важно да се чуят приоритетите, с каква острота се поставят те и каква е готовността за остри мерки от някоя от страните по тях, но това няма как да бъде разбрано от официалната информация след подобни срещи, каза гостът.

„Ключовото в тази ситуация, според мен, ще бъде да видим, след изборите за Европейски парламент и след създаването на нова Комисия в средата на идната година, как точно ще изглежда европейският подход спрямо Китай, защото без да избързваме; от сега се вижда, че радикално десните партии ще бъдат доста по-силни вътре в него (ЕП); Тогава ще бъде моментът, в който евентуално можем да станем свидетели на един следващ етап, в който Европа ще е по-склонна да реагира“.

Рамковото споразумение подписано от Полша и Южна Корея за закупуване на оръжие за над 22 милиарда долара, показва желанието на азиатската страна да заеме нова позиция в глобалната военна индустрия. Това желание бе породено, преди около 10 г., от силно милитаризиращия се Китай, несигурността от съседството със Северна Корея, която задвижи своя ядрена програма и агресивното поведение на Русия, каза гостът.

Пред Южна Корея се отвори неочаквана ниша, смята гостът, тъй като много азиатски страни имат желание да сменят застаряващите си руски оръжия, като Южна Кореа се опитва да направи сделки с Мианмар, Филипините и Виетнам. 

Южна Корея има цел да се превърне в четвъртата военна индустрия в света до 2027 г., като в началото на века е била едва 31. Изисква се много голяма експанзия за постигането на това начинание.

„Един от подходите е видим в случая с Полша – бърза реакция и комуникация с държави, които са подложени на някакъв риск свързан със собствената им сигурност, какъвто е случаят с Полша; Техният подход е много агресивен, той е агресивен и по няколко други причини. На първо място, разбира се, военната индустрия се развива на гърба на много силните технологично напреднали индустрии и производства; на практика без тях те няма как да се превърнат в този играч, който имат желание да бъдат.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.