Стандартът Евро 7 е логична стъпка в развитието автомобилната индустрия, с него се цели, Европа да се приближи до стандартите на северноамериканската държава и особено на щата Калифорния. Европейската комисия (ЕК) отлага приемането на стандарта за 2030 г., защото производителите на дизелови автомобили трябва да се адаптират, като преминат към хибридни, което би довело до поскъпване на автомобилите. У нас компаниите произвеждат голям набор от части, нужни за автомобилите, единственото, което още не се произвежда е литиево-йонните батерии. Производството на такива батерии или следващите поколения батерии би било целта за другата година, това коментира арх. Любомир Станиславов, председател на управителния съвет на Automotive Cluster Bulgaria,  в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

Стандартът Евро 7 е логична стъпка в развитието автомобилната индустрия като в момента водещият стандарт е евро 6D, който регламентира обема на изгорелите газове, каза Станиславов. Той обясни, че Европа обръщаше повече внимание на въглеродния диоксид, който е опасен за планетата, а САЩ на азотния оксид, който убива хората. С Евро 7 се цели, Европа да се приближи до стандартите на северноамериканската държава и особено на щата Калифорния.

Европейската комисия отлага приемането на стандарта за 2030 г., защото производителите на дизелови автомобили трябва да се адаптират, като преминат към хибридни, което би довело до поскъпване на автомобилите, каза гостът. Опонентите на отлагането са големи европейски градове, които завеждат дела срещу Комисията.

Отлагането ще даде възможност на европейските производители да се конкурират с китайските, но производството на конвенционалните двигатели ще спре до 2030 г. Отлагането обаче е свързано само с екологичната част, но не и с безопасността, като например изискването за SIM карти в автомобилите, за да могат да се обаждат на спешния номер при катастрофа.

Преди две години продажбите на електрически автомобили в Европа, които са произведени в Китай, бяха 2%, за миналата те са 4%, а за тази ще бъдат 8%, което показва удвояване всяка година. Китайската индустрия за производство на автомобили разбира, че не може да се конкурира с европейските на пазара на конвенционални автомобили, за това се насочва в електромобилите, обясни гостът. Китай е лидер в производството на литиево-йонни батерии, като производството там надхвърля производството във всички други държави взети заедно.

Присъствието на китайските марки на пазара в Европа ще упражни ценови натиск, особено в средния клас автомобили, тъй като производителите от азиатската страна все още не са се насочили в производството на най-високия клас автомобили, каза Станиславов. Гостът смята, че това е битката, която ще се води в следващите 10 години.

Така нареченият „point of no return” или повратната точка, когато цените на електромобилите ще изравнят тези на конвенционалните, се очаква да дойде между 2025 г. и 2027 г. и ще се наблюдава масово пренасочване към електрическите автомобили, обясни гостът. Той допълни, че предизвикателството е липсата на инфраструктура у нас и други големи държави като Германия. Страните разполагат с 10 години да изгради тази инфраструктура, като България разполага с около 1000 зарядни станции, повечето от които не са за бързо зареждане. В сравнение северната ни съседка Румъния имат 5 хиляди станции и целят до 2030 г. да са 100 хиляди.

В пазарът на нови коли у нас се наблюдава ръст, но това се дължи на това, че стартираме от ниско. В България темата за управление на автомобилния парк е забравена, каза гостът. Миналата седмица се е провела среща между ключови министерства и автомобилния клъстър, асоциацията на автомобилните производители и водещите търговски камари, като целта на срещата е да се дискутират проблемите около автомобилния парк у нас, като например защо имаме най-старите автомобили в ЕС, които създават проблеми със замърсяването на околната среда и безопасността по пътищата.

Предстои приемане на закон за електрическата мобилност по Плана за възстановяване и устойчивост и дойде времето да се регламентират всички закони свързани с управлението на автомобилният парк у нас, смята гостът. Не е нормално по-скъпите автомобили да плащат по-високи данъци от най-старите, които са най-големият замърсител. Ако се направи промяна ще стимулира хората да купуват нови автомобили или поне по-нови. Ще трябват много мерки, от които не само данъчни, за да достигнем нормалното средно ниво, тъй като у нас има над 3 милиона автомобила със средна възраст над 20 г.

Автомобилната индустрия е една от най-големите у нас и е насочена към производството на компоненти за автомобили. Тази индустрия включва над 350 компании, над 80 хиляди заети работници и генерира 8 милиарда евро на годишна база, обясни гостът. Почти всички компании в сектора имат добро развитие, а тази година се очаква да е редовна. Станиславов допълни, че вече не сме „low cost” държава, в която инвеститорите идват за евтината работна ръка и ниските данъци, а трябва да привличаме инвестиции във високотехнологичната сфера.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Очакват ни над 50 събития за ретро автомобили в България през следващата година

Пазарът на електрически автомобили на две скорости е напът да се срине

Китайските автопроизводители правят по-дръзки концепции за автомобилите

Разследването на ЕК може да доведе до по-високи мита за китайски автомобили