В българското колекционерство на ретро автомобили има два основни клона – автентично наследени от нашето социалистическо минало и тези, които сме произвеждали, внасяли и продавали по времето на социализма. От друга страна все по-често се наблюдава внос на автомобили, които са световни модели на класическото автомобилно изкуство – осезаемо навлизат все повече образци, които са от най-висшето производство на дизайнерските примери от Джуджаро, Бертоне и т.н. Вече има привнесено изкуство на класически автомобили, които влизат и обогатят това хоби в България – което се радва на голям интерес и за следващата година се предвиждат 51 събития само в българския календар. Това заяви Искрен Миланов, председател на Софийски авто ретро клуб в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

Българското законодателство не третира класическия автомобил по по-различен начин от потребяваните автомобили. Данъкът за автомобилите до 100 к.с. е символичен до 58 лв. на годишна база, който обикновено се отнася за тези от бившето социалистическо производство. Докато за западните образци, които обикновено надхвърлят 100 к.с., данъкът е от 200 до 500 лв., което до някаква степен ограничава това колекционерство, отбеляза Миланов.

„Предстоят промени във връзка с това да хармонизираме нашето законодателство и да бъде признато, че част от класическите автомобили имат културна историческа стойност, за да се третират като експонати.“

Според Миланов е необходимо обединение на всички клубове с обща инициатива, с която аргументирано да се представи концепцията пред законодателите, която да не повреди на обществения интерес, и да доведе до злоупотреби с данъчната система.

В България автомобилите над 30 години са едва 33 хиляди, от които 12 хиляди са на територията на София. Голямото количество автомобили у нас са между 20 и 30 години – това са 45% от леките коли, които са регистрирани в страната.

Миланов подчертава, че автомобилното изкуство е инициатива на културната гилдия, подкрепена и от Дирекция „Култура“ на Столична община, и е част от културното наследство.

„Има инициатива и на частни колекционери и се надяваме те да успеят. Музеи има във Варна, Пещера, в с. Марково, а в Захарна фабрика се очаква скоро такъв проект.“

По отношение на инвестицията няма горна граница – рекордът за най-скъп класически автомобил е 146 млн. евро.

„Радостно е, че се появяват все повече такива автомобили в България и хората имат желание да ги показват. Вече има около 30 регионални ретро клуба и 5 големи маркови клуба, което означава, че общността обхваща не по-малко от 1500 класически автомобила с историческа стойност.“

Истинските колекционерски автомобили са около 2500, но все още нормативната база в България в много отношения изостава.

Миланов обясни, че необходимите средства за поддръжка на ретро автомобил се определят от интензивността на употреба. Трябва да се има предвид, че колкото е по-стар и рядък, толкова по-трудно и скъпо се намират части – най-дефицитни са от тапицерията на автомобила.

Едно от най-големите събития в света, което се провежда всяка година, е Фестивалът на скоростта в Гудууд – регламентът е много строг и определено се следват критерий, по които участват автомобилите.

В България събитията около ретро автомобилите стартират преди около 34 години със състезанието на първия Авто ретро клуб. Дори българският календар е богат, като за следващата година предвижда 51 събития, отбеляза Миланов.

Според него най-добрата марка за ретро автомобили безспорно е Ferrari. Други топ марки са Porsche, Mercedes-Benz и BMW.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.