Покушението срещу президентския кандидат Фернандо Вилависенсио е симптоматично на превръщането на Еквадор от сравнително спокойна страна от Латинска Америка с добре развит туризъм в един от световните лидери по брой на убийствата, изпреварвайки Мексико и Колумбия. Провеждането на избори в условията на извънредно положение ще намали избирателната активност и може да е основа за завръщане към модела на "твърдата ръка" и ограничаване на свободите в страната. Това коментира Стоил Цицелков, политически анализатор и европейски наблюдател на изборите в Южна Америка, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"Международен наркокартел е сочен като извършител. Това убийство е политическо - беше извършено по време на кампанията в северната част на столицата Кито. Ден по-рано Вилависенсио обяви, че е подал сигнал в прокуратурата - няма данни за какво, но той бе известен като силен критик на корпуционните практики в държавата, както и на все по-засилващата се наркомрежа в Еквадор."

Близостта с най-големия производител на кокаин - Колумбия - нямаше как да не се отрази и на Еквадор, като в страната се води битка за контрол на трафика на наркотици, който се възползва от възможностите на износа на банани към Европа. От 2016 г. насам нивото на убийствата е скочило с 500%, каза Цицелков.

Всички основни кандидати за изборите следващата седмица, сред които и опоненти на Вивависенсио, осъдиха покушението и в момента всички говорят за засилване на силовите политики и правомощия на властите, което върви с ограничаване на гражданските и човешките права, коментира Цицелков.

"Притеснявам се, че може да се опитат отново да наложат модела на Ел Салвадор и Букеле - нещо, което става все по-популярно в Латинска Америка. Подобна дестабилизация се случва в момента и в Парагвай, Чили, Уругвай - три исторически стабилни държави, силно разтърсени от вълна от най-вече нарконасилие."

Друга важна тема в региона бе срещата за опазването на горите на Амазония, за която имаше големи очаквания, но приключи без конкретни цели или срокове. Участващите осем държави - Бразилия, Боливия, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Перу, Суринам и Венецуела - се съгласиха да имат обща позиция на срещата за климата на ООН през 2025 г. и поеха ангажимент да се борят за намаляването на изсичането на горите, но всяка ще може да следва своите интереси, каза Цицелков.

Амазония вече е обезлесена между 17% и 25% - близо до преломната точка, от която екосистемите няма да могат да се възродят, а някои от северните части вече не абсорбират нетно въглерод, а го произвеждат.

Боливия и Венецуела не се съгласиха с датата за пълно спиране на обезлесяването, предложена от Бразилия, която от своя страна се противопостави на пълното спиране на изследвания за петрол, поискано от Колумбия.

"Правителствата винаги са гледали на Амазония като място, което могат просто да експлоатират за своите нужди - то е основен приход на финанси и това става срещу интересите не само на природата, но и, много важно, на местното население. Те са хората, които наистина се борят за запазването на природата; те са и тези, които най-честно страдат от организираната престъпност, която извършва нелегален добив на злато, обезлесяване."

Страните отправиха призив към развитите държави да поемат част от финансовата тежест от пропуснатите икономически дейности със спирането на експлоатацията на Амазония, тъй като те са основните консуматори. Има световна нагласа за помощ на страните от региона, но дали ще има реално опрощаване на дългове или приток на финансова помощ, не може да се каже със сигурност, каза Цицелков.

Повече по темите може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.