Залозите, свързани с напрежението около Тайван и Китай са много големи и непрекъснато нарастват. Тайван е последният елемент на големия проект за обединяване на всички територии, които Китай иска да са част от неговата държава. Целият проект за възраждане на Китай, освен икономическите аспекти, има и политико-териториални. Навлизаме в много рисков период. От макро гледна точка, погледнато от призмата на световната политика, това е следващият голям потенциален конфликт с огромни последствия. Всички започват да се готвят за това, дори и ЕС, въпреки че не се говори толкова на тази тема. Моето очакване е, че конфликт ще има. Това каза Владимир Шопов - политолог и анализатор, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Историческата хронология на конфликта Тайван - Китай е следната - на остров Тайван се оттеглят националистите в края на гражданската война с Китайската комунистическа партия. Дълги години Тайван е страната, която се е радвала на международно признание, тъй като много от държавите след Втората световна война не са искали да работят с Китай. Той тогава не е бил и съществен фактор в световната политика. Няколко десетилетия те са младши партньори на СССР. Не са имали кой знае относителна тежест, припомни гостът. "Интересно е сегашното обръщане и Русия сега е младши партньор".

Шопов добави, че голямата промяна настъпва в края на 60-те и началото на 70-те години, след разрива между СССР и Китай, който се случва по чисто вътрешнополитически, доктринерни причини и поради желанието на Мао да тръгне по по-различен път на развитие и не съвпада с класическата ортодоксия. Администрацията на Никсън вижда възможност Китай да бъде привлечен като контрапункт и евентуален партньор в едно противопоставяне със СССР. Дълга тема е дали това реално се случва, но от гледна точка на дипломатическо признаване и междудържавни отношения това е моментът, когато се случва обръщане и държавите започват да признават Китайската народна република и постепенно Тайван остава в международно-правно несигурно състояние. Държавата продължава де факто да съществува, но формално не е призната от много държави от международната общност. 

"Но и САЩ и други държави поемат определени ангажименти към Тайван, относно неговата сигурност. Разбира се икономическата помощ, която страната получава от Запада е много голяма, но най-същественото е, че през тези десетилетия се създава една собствена тайванска идентичност. Сегашните допитвания на общественото мнение показва, че огромното мнозинство от тайванците не желаят страната да се обедини с Китай. Съществува основателно притеснение за начина, по който това, че две системи могат да съществуват в рамките на Китай и как това би функционирало". 

Залозите са много големи и те непрекъснато нарастват, категоричен бе политологът. "Тайван е последният елемент на големия проект на обединяването на всички територии, провинции и части, които Китай желае да бъдат част от неговата държава. Целият проект за възраждане на Китай, освен икономическите аспекти, има и политико-териториални. Съществената промяна през последните години е свързана със самата легитимност, на която стъпва Китайската комунистическа партия и изместването на традиционния фокус от икономическото развитие като база за легитимността на режима към една доста по-националистическа реторика. Като отражение на този преход, през последните десетилетия Китай, чисто военно, се готви за различни варианти за овладяване на Тайван". 

На чисто политическо ниво в официални изказвания президентът на Китай е поставил цел на своята армия за 2027 година за евентуална операция спрямо Тайван. Като казваме готовност, тук имаме предвид цяла поредица от военни активи, способности, координация между отделните части, донякъде икономичека и политическа готовност за такъв сценарий. В момента има конценсус, че това е най-рисковата точка, добави анализаторът. "Но всъщност 2027 е началото на един прозорец, защото така, както се правят оценки на способността на Китай да овладее Тайван, така се правят и оценки на нарастващата способност на държавите, които искат да спрат Китай, да се противопоставят реално, с реални аргументи на Китай. И там годината, за която се говори е 2032 г. Тоест има един луфт, който се оценява като най-рисков. Защото след 2032 година възможността Китай да бъде неуспешен в едно такова начинание ще нарасне прекалено много". 

"Не само САЩ, но и държавите в региона също инвестират в своите способности. По-скоро става въпрос за една по-широка коалиция, която се оформя, но в нейната сърцевина са САЩ. Хубаво е да имаме предвид и, че не е изключено датата 2027 донякъде да е целенасочено обявена, а в същност Китай да има доста по-непосредствени планове за някаква операция. Има нарастващ брой военни специалисти в САЩ, които споделят такова мнение и тяхната актуална оценка е, че Китай ще има що годе добра способност за такава операция още през 2024-2025 година. Наистина навлизаме в много рисков период и от макро гледна точка, погледнато от призмата на световната политика, това е следващият голям потенциален конфликт, който ще има наистина много големи последствия в зависимост от сценариите, които избере Китай. Всички започват да се готвят за това, дори и ЕС, въпреки че не се говори толкова на тази тема". 

Това, че започвате да се готвите за нещо, не означава, че ще бъдете подготвен, когато това се случи, но поне ще има от сега и на политическо и на стратегическо ниво разбиране, че тук рискът е съвсем реален и наистина си заслужава изпреварващо да се вземат мерки, подчерта Шопов. "Ние понякога сме прекалено критични към правителствата, защото е трудно едно правителство да оправдава скъпи превантивни действия, които масовата публика още не възприема като непосредствен риск. Така че, има го и този аспект, но тук ситуацията е малко по-различна. Разбира се остава въпросът дали ще бъдем готови, когато това се случи, но моето очакване е, че конфликт ще има". 

Премиерът на Малайзия съживи старо предложение за създаване на Азиатски валутен фонд. Какво е новото сега и защо се възражда тази идея? Намаляването на зависимостта от американския долар и класическата финансова система, която е наложена в международен мащаб и заменянето ѝ с тази, диктувана от юана и Пекин, не е ли нож с две остриета за страните в този регион? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.