В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Стара Загора трябва да търси развитие в иновации и дигитализация, а не във въглища

д-р Румяна Грозева, изп. директор на АРИР - Стара Загора, "В развитие", 16.08.22

14:50 | 16 август 2022
Обновен: 10:37 | 17 август 2022
Автор: Таня Жекова

За да успее да задържи младите хора в региона и да се развива в индустриите на бъдещето, Стара Загора трябва да заложи на иновации, а не на икономика, базирана на въглища. Това коментира д-р Румяна Грозева, изп. директор на АРИР - Стара Загора, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Мен лично много ме притесни това, че заради енергийната криза наративът как въглищата нямат алтернатива се засили много сериозно. Всичко което постигнахме за 3-4 години в региона в един момент изчезна. Енергетиката, базирана на въглища, дава на Стара Загора относително високи заплащания и комфорт, но регионът не търси развитие в иновации и дигитализация, които са двигателите на развитието. Това се отразява на изтичането на млади хора от областта. Трябва да се създаде среда, за да могат младите хора да намират място в региона, докато ролята на въглищата намалява“, категорична е тя.

По нейни думи тревожното е, че има ниско ниво на комуникация в региона и хората остават с впечатлението, че плановете за справедлив преход се правят далеч в София и не са наясно какво ще включват и кой ще работи по тях.

„Много хора заговориха как няма алтернатива на въглищата, но алтернативи винаги има ако си готов да работиш. Несигурните времена карат обществата да са много по-чувствителни и изострени при всякакви промени. Това обърква много плановете“, предупреждава тя.

Въпреки това тя признава, че в момента заради кризисната ситуация въглищата са важни и временно ще се завърнат на сцената. „В момента въглищата наистина са необходими и ще се върнат с гръм и трясък. Отново се отварят ТЕЦ-ове в Германия, Дания, Австрия. Кризисната ситуация изисква гъвкавост. Зелените планове обаче все още стоят на дневен ред, именно те дават шанс на региона ни нещата да вървят към напредък“, убедена е тя.

Към всичко това се прибавя и рискът в България важните решения да бъдат вземани в контекста на политическите боричкания. Има и риск териториалните планове да не кореспондират с Плана за възстановяване и устойчивост и да има нужда от дофинансиране.

„Към момента не виждам добро напасване“, отбелязва Грозева.

Обсъдено е с всички общини проектите да бъдат включени в териториалният план.

"Не по рано от ноември месец очаквам да има стискане на ръцете между комисията и териториалните планове. Има нужда и от допълнително споразумение с общините по стълб 2 и 3 от плана. За това ще е нужно стабилно партньорство между публичните институции и бизнеса, иначе трудно се получават нещата", казва Грозева.

Според нея първата част от плановете, която ще бъде отворена, е за възможностите за преквалификация на хората и инвестициите в модерно оборудване.

„Един от 4-те проекта за дигитални хъбове е в Стара Загора. Благодарение на дигитализацията дървообработваемо предприятие отчете 35 млн. лв. скок в оборота си. Това е знак за огромното развитие, от което можем да се възползваме при по-широка дигитализация“.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.