В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

В България липсва сигурност и предвидимост, за да се развиват проекти за зелена енергия

Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, във "В развитие", 04.07.2022

15:40 | 4 юли 2022
Обновен: 18:39 | 4 юли 2022
Автор: Галина Маринова

Нужни са законови изменения, които да опростят изключително сложният и тромав процес на изграждане и пускане в експлоатация на проекти за зелена енергия. Това каза Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Гостът коментира темата за енергийните инвестиции и ефективността от тях.

През 2022 година световните инвестиции в зелена енергия ще достигнат до рекондните 1,4 трлн. долара, но те все още са недостатъчни за изпълнението на климатичните цели, които си поставя светът, смята Международната агенция по енергетика. Притеснително е и неравномерното разпределение на инвестициите, твърдят от агенцията. Очакванията са, че през 2022 година инвестициите в енергетиката ката цяло ще бъдат 2,4 трлн. долара, което е увеличение от 8% спрямо миналата година.  

Вече има разбиране и в обществото, и в управляващите, и в бизнеса, че възобновяемата енергия дава много възможности - тя е най-евтината нова технология, с която може да се произвежда достъпна и предвидима електроенергия на достъпна цена за дълъг период от време, каза Газдов. "Това, което може да се направи, за да подобрим темповете на развитие, е да се опростят процедурите".

"Едва след като се стигне до подробен устройствен план, а това е доста напред в процеса на развитие на един проект, тогава може да се кандидатства за мрежа. Това е проблем, не само за инвеститорите, но и за мрежовите компании. Както електроразпределителните дружества, така и електроенергийния системен оператор имат нужда от сигурност и предвидимост".

Регулаторната и законова рамка все още е доста тромава, както в България, така и в много други страни. Има много пречки пред разработката на проекти и за това се изграждат много проекти, инвеститорският интерес е огромен, но се завършват много малко, подчерта събеседникът. По думите му България не само е последната страна, която все още не може да разчита на средствата от Плана за възстановяване и развитие, но не може да усвои и средствата, които идват по линия на частните инвеститори, защото, за да се разработи един голям инвестиционен фотоволтаичен проект, отнема над три години, а вятърните - 5-6-7 и нагоре, алармира Газдов.

"Съществува огромен риск за инвеститорите да загубят милиони и години в разработване на проект, който в последствие да се окаже, че не може да се присъедини към мрежата".

Нужен е пазарен сигнал, който да даде възможност на инвеститорите да са сигурни, че ще имат достъп до мрежата още в ранна фаза на развитие на един проект и същевременно да даде сигурност на мрежовите компании, че тази лавина от запитвания, които са получили (говори се за над 22 хиляди мегавата), са подкрепени от реални финансови възможности и ще бъдат реализирани, подчерта Никола Газдов.

За мястото на ядрената енергия в енергийния микс в Европа и в България Газдов каза: "Не съм от хората, които вярват в бъдещето на ядрената енергетика. Цената й е изключително висока. Нови проекти могат да бъдат изградени единствено и само с държавна гаранция. Държавата трябва да гарантира изкупна цена. Ядрената енергетика е до голяма степен повлияна от това, че изключително дълго време се изгражда един проект".

"В България трябва да си зададем въпроса: "Кой ще плати за това и дали не е по-разумно 10-12 млрд. евро публични пари да бъдат насочени в инфраструктура, здравеопазване, образование, привличане на дългосрочни инвестиции, а да оставим енергийния сектор на частния капитал. Тоест да използваме интереса от частния инвеститор за модернизация и структурна промяна на бъгарската енергетика".  

Инвеститорският интерес към изграждане на ядрени мощности далеч не е голям или поне не е толкова голям, колкото е политическото говорене по темата, категоричен бе председателят на АПСТЕ. 

Относно очакванията за идната зима гостът каза, че България е доста по-добре позиционирана от други държави в Централна и Западна Европа. "Да, разбира се и ние страдаме от газовата война, която Русия води срещу Европейския съюз. Надявам се, че ще имаме "светло и топло" през идната зима, но ситуацията наистина не е лека. Ключово е да намалим енергийната си зависимост от изкопаеми горива".

"Благодарение на технологиите за производство на зелена енергия и съхранението й ние можем да намалим енергийната си зависимост. Много добър сигнал е, че в последно време се заговори повече за това и има желание да се модернизира българската икономика с либерализация и привличане на частни капитали. Това е важното в дългосрочен план".

Но в краткосрочен план е много важно да намерим средства и инструменти да не стигаме до сътресения, както в електроенергийния сектор, така и за отоплението, добави събеседникът.  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.