В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Тази година опасенията са за срив при добива на маслодайни култури, не на пшеница

Доц. Божидар Иванов, ръководител на Център за икономически анализи на селското стопанство (CAPA), във "В развитие", 24.05.2022

16:00 | 24 май 2022
Обновен: 18:52 | 24 май 2022
Автор: Галина Маринова

Прогнозите са за една рекордна реколта при пшеницата. Това до голяма степен ще компенсира загубените добиви от Украйна и Русия в следствие на войната. За пролетните култури все още е рано да се проследи тяхното развитие. Това каза доц. Божидар Иванов, ръководител на Център за икономически анализи на селското стопанство (CAPA), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Гостът коментира какви са прогнозите за добива на зърнени култури в големите страни производители в света и в България и основателни ли са притесненията за продоволствена криза. 

Очаква се реколта от около 780 - 790 млн. тона пшеница, което е върхов добив не само за последните няколко години, а и исторически. Загубените добиви от Украйна и Русия ще бъдат компенсирани с по-голямо производство в почти всички страни производителки. Въпросът е каква ще бъде цената на този износ.

Обстановката е такава, че всяка страна преразглежда своята продоволствена политика, добави гостът. „Това, което създава несигурност на пазара, е, че купувачите искат да купуват все повече, за да задоволят своята несигурност, а продавачите искат да задържат този износ, за да са сигурни, че изтъргуваните количествата няма да бъдат повторно изнесени, а че останат при тях“. 

За българските зърнопроизводители миналата година е била много добра и тази година се очакват високи равнища на добив на пшеница, „достатъчни, за да бъдем спокойни от гледна точка на подсигуряване на населението с пшеница и хляб“, каза специалистът. „И в същото време, при тази добра конюнктура, която се очаква, [България ще може] да изнесе, за да не бъде толкова остра и силна за нас продоволствената криза, която се очертава“. 

Цялостната картина при зърнените култури, която наблюдаваме в момента, започна да се очертава преди две години, когато от една страна върви увеличение на глобалното производство на пшеница - доста над 750 млн. тона - а в същото време от се наблюдава устойчива тенденция на повишаване на цените, като пика се постигна тази пролет с началото на конфликта в Украйна, каза Иванов. 

„Това, което е ново в момента, е, че цените на дневна и на седмична база се колебаят с много високи маржини, което не беше обичайно“.

От Украйна продължава да има износ, като въпреки оскъдната информация става ясно, че в последните няколко седмици вече доставките „вече вървят, в следствие на това, че конфликтът стана все пак по-локален - изолираха се бойните действия и се пренесоха само в източните части на страната“.

„По-голямото притеснение е за това какво предстои да се случи с новата реколта, както и с добивите, които продължават да са в зоните, окупирани в момента от Русия“. 

Но по-големи са опасенията за пролетната реколта, където се наблюдава 30% по-малко засяване при пролетните култури - слънчогледа и царевицата. Там се очаква много по-голям срив, който да засегне именно маслодайните култури, а не при пшеницата, алармира гостът. 

По думите му Русия продължава да изнася, но цената ѝ е около 25-30% под нивата, на които се търгува на световните пазари. Вижда се, че отношението към Русия в следствие на инвазията и санкциите води до негативни последици за нея. 

На въпроса дали са посети семената на глобална продоволствена криза или за сега тези предупреждения са пресилени събеседникът каза, че при толкова силно производство и очаквана рекордна реколта от пшеница в света не може да се говори за такъв вид криза. Той обаче предупреди, че притесненията идват от ценовите нива. „Не става въпрос за предлагането, а за снабдяването на населението с продуктите от първа необходимост - не толкова, че няма да има суровина, а дали хората ще имат покупателната способност да си я купуват“. 

До хранителен протекционизъм, според Иванов може да се стигне „ако наистина липсата ескалира“. „Тогава страните могат да се обърнат към хранителен протекционизъм и тогава разделението, балансът, който доведе до тези икономически възможности и просперитет, може да бъде разклатен. Страни, които не са специализирани в земеделието да бъдат засегнати“. 

Опасенията на хората от инфлацията нагнетява обстановката, трупането на запаси и резерви създава допълнително притеснение“. 

Какви цени на пшеницата да очакваме в България през тази година? По-високите изкупни цени значат ли по-добри печалби за зърнопроизводителите или поскъпването на торовете и енергията изяжда тези печалби?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.