В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Украинската бежанска криза ще надмине мащаба на сирийската

Цветан Кръстев, анализатор, „В развитие”, 30.03.2022г

15:36 | 30 март 2022
Обновен: 18:38 | 30 март 2022
Автор: Зорница Крушарска

Украинската бежанска криза вероятно ще стане най-голямата в света. Само за малко повече от месец война в Украйна близо 4 милиона украинци вече са бежанци и са принудени да напуснат домовете си, а възстановяването след края на войната ще бъде трудно. Това каза Цветан Кръстев, анализатор, в предаването „В развитие” с водещ Делян Петришки.

Може да се правят паралели между участието на руската армия в гражданската война в Сирия и тактиката й сега във войната в Украйна. През последните 20-30 години Русия има натрупан военен опит. Може да изброим като примери военната интервенция в Сирия от 2015г., войната в Грузия през 2008г. и войната в Чечня през 1999г,припомни събеседникът.

Сега Русия твърди, че не води война с Украйна, а специализирана военна операция. Твърди също, че не извършва обстрели срещу цивилна инфраструктура. Това са едни от причините да се търсят паралели с използваната от руската армия тактика в гражданската война в Сирия.

Както в Сирия, така сега и в Украйна, се цели да се нарани най-много дадената страна и да се нарани възможно най-много цивилното население и да се предизвикат големи бежански кризи.

„Сирийската бежанска криза до момента е най-голямата в света, но украинската бежанска криза има вероятност да стане доста по-голяма. Само за малко повече от месец война в Украйна близо 4 милиона украинци са вече бежанци и са принудени да напуснат домовете си”.

Няма реални индикации, че има мащабно изтегляне на руски военни от Украйна и района около Киев. Макар Русия да обяви, че ще започне изтегляне, през изминалото денонощие имаше бомбардировки и ракетни обстрели. Пентагонът също обяви, че се отнася доста скептично към изявлението на Русия, че ще се изтегли, посочи Кръстев и допълни, че много държави, съседни на Русия или намиращи се в региона, също са под риск.

„Точно поради тази причина балтийските държави още преди войната в Украйна искаха по-силна защита от НАТО”, припомни събеседникът.

Освен във военната стратегия, друг паралел, който може да се направи с войната в Сирия, е информационната кампания или по-точно дезинформационната кампания, която води Русия, подчерта Кръстев.

До ден днешен тя отрича, че води война и отрича, че е извършила каквито и да е атаки срещу цивилна инфраструктура. Същия модел се наблюдаваше и при Сирия. Тогава международни организации говореха за използването на химическо оръжие от силите на Асад, но Сирия и Русия съвместно отрекоха тези обвинения и обвиниха за използването на химически оръжия сирийската опозиция, която така, според тях, е искала да привлече вниманието на международната общност.

„Сега отново наблюдаваме тактика на дезинформация, когато се обвинява друг за нещо, за което има съмнения, че си извършил ти”.

Ключов пример за сходство са бомбардировките и обсадата над Алепу. Тогава имаше нарушаване на хуманитарните коридори за изтегляне на цивилно население и то остана блокирано там дълго време. В момента в Украйна Русия извършва подобни от военна гледна точка обсади, като например в Мариупол.

Още за сходствата във военната тактика и войната на информационния фронт в Сирия и Украйна може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” вижте тук.