Ландшафтната архитектура предоставя решения за борба с климатичните промени

Ландшафтната архитектура определено е в състояние да предоставя решения за борба с изменението на климата. Това каза ландшафтният архитект Добромира Лулчева, съосновател и управител на Landscape Design Studio, в интервю на Роселина Петкова за рубриката Made In Green в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria. "Проблемът с климатичните промени е много назрял и според някои учени през 2030 година ще бъде повратната точка, която ако ние не сме променили начина си на мислене и планиране, няма да има възвращаемост. Човечеството, градското население, има много малко време да реагира". 

"Ландшафтната архитектура има цял подбор от инструменти, с които да реагира. Можем да създаваме климатично позитивни дизайни, да създаваме дизайни, насочини към повишаване на биоразнообразието, да интегрираме природата по най-различни начини в града. Създаването на множество зелени покриви и вертикални градини е един от най-добрите подходи, чрез които можем да повишим създаването на природа в града". 

Тенденцията е в това да се показват климатично позитивни дизайни, каза Лулчева. "В българското законодателство има определен задължителен процент от имота за сграда и процент за озеленяване. Друг е въпросът, че в градска среда и особено в София, много малък процент от този за зелени площи може да се признава за такава, когато е върху сградата. Днес ние разчитаме инвеститорите да имат желание да създадат подобни екологични инфраструктури". 

В Европа вече се налагат задължителни изисквания за изграждане на зелени покриви и стени и това много бързо ще дойде в България, вероятно под формата на стимули за създаване на повече екологични сгради, допълни архитектът. 

Относно тенденциите при развитието на ланшафтната архитектура гостенката каза, че в миналото тя е била смятана като дейност, интегрирала сградите в приодата. Днес тя "едновременно интегрира сградата в природата и природата в сградата". "Най-бързодействащият и най-устойчивият е въвеждането на зелените покриви".

"Жилищните сгради доста промениха характера си, особено през последните две години. Те се превърнаха в училище, в работно място и изпитахме крещяща нужда от повече зелени площи в близост до дома и вътре в дома ни. Тенденциите са към повече зелени площи, по-големи балкони, на които можем да разположим растителност." 

Все повече хора искат да включат ландшафтната архитектура във вече съществуващи сгради и да ги превърнат в зелени съоръжения, каза още Добромира Лулчева. "Тази тенденция става все по-масова. Най-много ме радва фактът, че тази инициатива идва от частния инвеститор и не се налага администрацията да я налага. Инвеститорите желаят да създават все повече зелени пространства, привлечени от ползите, които дават - намаляване на разхода от енергия, управление на дъждовните води, подобряване на качеството на въздуха и качеството на живот. Предоставят се и едни пространства, които могат да се използват от ползвателите на сградата по иновативен начин, те не се губят". 

За ценовия диапазон гостенката каза, че той е много обширен. В миналото ландшафтната архитектура е била привилегия на богатите. Днес повече се възприема като скъпоструващо удоволствие, само защото няма бърза възвращаемост и не се продава на квадратен метър. Когато инвестираме в озеленяване трябва да сме наясно, че ползите ще дойдат с времето. От друга страна ландшафтната архитектура винаги повишава стойността на имота.  

"Зеленината е най-добрата изолация - през лятото можем да намалим мястото за енергия с близо 70%, което означава, че инвестицията за няколко години се възвръща. През зимата пък не се позволява топлината "да бяга" от сградите".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.