Зимните олимпийски в Пекин през 2022 г. не са толкова важни за Китай, колкото беше лятната Олимпиада през 2008 г. Страната все пак се опита да покаже на света, че е глобална сила и може да организира световни форуми, но силата на нейните послания до известна степен е притъпена от дипломатическия бойкот на редица западни държави. Това коментира д-р Хедър Дихтер, преподавател по история на спорта в университета "Де Монфорд", Великобритания, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки. 

"Летните игри през 2008 г. бяха началото на огромни спортни събития. Страните от БРИКС бяха домакини на няколко форума - Олимпиада, световното първенство по футбол, игрите на Британската общност. 14 години по-късно Китай вече е установен играч на световната сцена и иска отново да демонстрира това.

През 2008 г. МОК и мнозина по света смятаха, че домакинството на Китай ще бъде възможност, която да принуди страната да направи промени, да осигури повече свобода за медиите, да се отвори към света. Това не се случи и тези призиви не бяха повторени сега - имаше много критики към Китай и действията на правителството. Това не беше нещото, което Китай искаше да постигне."

Церемонията по откриването все пак даде шанс на домакините да покажат силата си в сферата на технологиите, както и да акцентират върху мултикултурализма на страната и колко много различни етнически нации съставят населението на Китай - един от факлоносците, който запали огъня на игрите, беше от малцинството на уйгурите, каза Дихтер. 

"Организаторите се опитаха да фокусират вниманието върху зимата, върху единството, но този път имаше много по-малко правителствени делегации от целия свят и хора по трибуните и ефектът на това послание беше намален."

Дипломатическият бойкот на игрите няма да постигне политическите си цели - да спре нарушенията на правата на човека от страна на Пекин - както не е успял да принуди СССР да се изтегли от Афганистан през 1980 г., смята Дихтер.

"Бойкотът намалява престижа на игрите - медиите говорят за политиката, а не за добрата страна олимпиадата. В крайна сметка той ще намали посланието, което Китай искаше да предаде на света, и пречи на Китай да постигне целите си. Пекин искаше зимните игри да бъдат още едно грандиозно събитие, което да представи Китай в една добра светлина - а медиите се фокусират върху негативните аспекти и критикуват правителството."

Без значение от типа управление или вида спорт, всички държави искат да се представят добре на световната спортна сцена, коментира Дихтер. Подобни игри се гледат по целия свят - те са извор на гордост за населението и са значими за имиджа на всяка една държава. Страните използват спорта като част от дипломацията, а домакинството е много важно. 

"Независимо дали хората вярват, че спортът и политиката не трябва да са свързани, те отдавна са."

По време на Студената война и участници и домакини са се надпреварвали да докажат, че са по-добри от съперничещите им политически блокове, както чрез своята спортна инфраструктура, така и чрез чисто спортните успехи, добави Дихтер.

В коментар за двете големи спортни събития по време на пандемията - Токио 2020 и Пекин 2022 - Дихтер отбеляза, че в Китай може да говорим за "игрите на COVID-19". Заразените спортисти са били сведени до минимум, а състезанията са се провеждали по план в голяма степен в Токио, докато в Пекин има много повече атлети, които пропускат стартовете заради карантина или въобще не са пътували.

"Ефектът на коронавируса е много по-голям в Пекин, отколкото в Токио."

Д-р Хедър Дихтер е преподавател по история на спорта в университета "Де Монфорд" в Лестър, Великобритания. Тя е специалист в спортната история с фокус върху дипломацията през 20 век в Европа. Нейните публикации се фокусират върху спорта и дипломацията, особено следвоенната окупация на Германия и по време на Студената война.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.