В баланса между Русия и Запада България оцелява - без да се развива и без съюзници

Проф. Здравко Попов, дипломат, основател на Дипломатическия институт към МВнР и президент на Института за публична политика. "В развитие", 10.12.2021 г.

15:22 | 10 декември 2021
Обновен: 15:25 | 15 декември 2021
Автор: Даниел Николов

Конференцията за демокрацията, на която участваха 110 държави, под егидата на президента на САЩ Джо Байдън легализира подхода на едно ново разделяне на света през принципите на демокрацията. При подобно геополитическо разместване и конфликти е добре България да заяви ясно какво иска и какво не, а да не се оставя на инерцията, защото така остава без съюзници, когато се опитва да постигне своите национални цели. България сякаш още не си е отговорила на въпроса към коя сфера се числи, което е лош знак за липса на чувство за идентичност и стратегическо развитие. В някакъв смисъл България не притежава кураж за самоопределяне и идентифициране в една общност и отделяне от друга, с която е имала връзки в миналото. Това коментира дипломатът проф. Здравко Попов, основател на Дипломатическия институт към МВнР и президент на Института за публична политика, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Решението на дилемата за принадлежност към един или друг съюз води до своеобразен дисбаланс, коментира дипломатът. 

"Политиката на балансиране понякога не е добра политика - докато балансираш между различни противоположни лагери, всъщност нищо не печелиш от това. Пазиш един привидим комфорт, но никой не ти вярва, никой не инвестира в теб и никой не те възприема като принадлежащ към по-голямата общност. Това е стратегия на страна, чиято цел е да оцелява, а не да се развива."

Това е много важно от гледна точка на външата политика на страната ни - как тя дефинира своите дейности в контекста на своите членства, каза Попов. 

"Ако България не е достатъчно активна в своите членства, е странно какво прави там. Как е възможно да си член на един съюз и в същия момент да нямаш съюзници, когато защитаваш някаква национална кауза? Членуваме в ЕС, но установяваме, че в опита си да защитим една своя актуална политика се оказва, че малко стоим самотно - хем сме в съюз, хем нямаме съюзници", каза Попов, визирайки споровете на България със Северна Македония. 

Участието на президента Румен Радев в срещата е бил ефективен опит страната ни да се легитимира в битката срещу корупцията, "почти феодалните форми на управление", и потъпкването на свободата на словото, независимо от многото съмнения относно българската идентичност и път на развитие, коментира Попов.

"САЩ поемат отново едно лидерство да обединят половината свят и вероятно да поставят една ясна граница за какво се нарича демократична цивилизация, която няма да е ограничена само до Европа и Америка, а до всички континенти." 

Това ще провери стабилността на връзките между тези държави и дали те може да укрепнат допълнително до нов глобален блок, който ясно да се разграничи от другата част на света, коментира Попов. 

Този опит за демаркация - "Ние сме демократи, вие не сте" - е своебразен начин за системно и блоково противопоставяне и е тревожен, добави той.

Може да се говори за известна инерция от времето на Студената война в отношенията между САЩ и Русия, въпреки тенденцията за пренасочване на фокуса на Вашингтон към Китай. Американското общество е "импрегнирано" с нагласата, че Русия като наследник на СССР е истинският враг, и това се вижда и при новата администрация на президента Байдън, който е наследник на тези традиционни нагласи в САЩ, коментира Попов. 

"Байдън каза, че враг на САЩ остава Русия. От друга страна той каза, че Китай става все по-значим фактор в света, но не го определи като "враг", а като "съперник".

Промяната на фокуса на САЩ срещу Китай и предефинирането на Китай като новия враг няма да бъде бързо, нито лесно, защото дори военното присъствие на САЩ в света е направено във връзка със стария враг - Русия, коментира Попов.

Основна цел на Русия в момента е да запази постсъветското пространство като зона на свое влияние и избягва да води политика на експанзия. Но когато държави от това пространство поемат по-различен път навън от тази сфера на влияние и това развитие срещне някаква подкрепа от западните държави, Русия "иска или не иска влиза в някакъв конфликт".

"За Русия е важно да запази това което има, да пази своите граници чрез много буферни държави и да търси общо пространство на взимодействие с тези страни, за да се удържа някакво руско присъствие в света."

Според Попов, въпреки бавното развитие, Русия и Беларус устойчиво вървят към реална федерация. Двете страни подписаха споразумение за по-голяма икономическа интеграция в 28 сфери, но се забелязват и движения към политическа интеграция като общ парламент, координация на разузнавателните и гранични сили, като след това може да се очаква пристъпване към пълна военна интеграция, коментира той.

В търсенето на гъвкавост в геополитическата обстановка Русия остава "разкрачена между Европа и Запада и Азия и Изтока", каза Попов. НАТО постави граници пред Русия на запад и тя все повече се насочва на изток, където Китай е възприел американската форма на световно лидерство и доктрината за икономически и политически интервенции за налагане на своето разбиране и виждане на света.

Имаме ускоряване на сблъсъка между американизацията и китаизацията на света, което прави необходимо Русия да намери своето място, и преговорите й "за установяване на евентуален военен съюз с Китай не са лишени от основания" и тревожат демократичните държави, каза Попов.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.