Климатичните промени влияят съществено върху селскостопанската продукция в цял свят, като в България вече се усещат осезаемо. През последните 10 г. сме отбелязали няколко периода на силни засушавания, които се отразиха на реколтата. Един от начините за намаляване на негативните ефекти от климатичните промени е чрез мелиорация и модернизация на земеделието. Това заяви проф. д-р Христо Бозуков, служебен министър на земеделието и храните, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

"В момента поливното земеделие ни е архаично и неефективно. А за зеленчуците и някои овощни култури напояването е от значение.  Друг фактор е използването на сухоустойчиви сортове – през последните години при нашите производители се наблюдаваше  увеличение в закупуването на чужди сортове, които не са адаптирани към нашите почвено-климатични условия".

(Бел.ред. - за някои български сортове пшеница се смята, че са по-устойчиви на климатичните промени. Преди седмица председателят на Националното сдружение на българските лозари Петьо Бошнаков заяви, че същото се отнася и за традиционни български сортове лозя). 

Въпреки нуждата от инвестиции в хидромелиорации, в новата актуализация на Плана за възстановяване и устойчивост липстват първоначално предвидените 847 млн.лв. за напоителни системи. Министър Бозуков коментира темата.

"Все още това е предложение на централното координационно звено към Министерския съвет. Ние в ръководството на министерството на земеделието съзнаваме значението на мелиорациите и поливането за чувствителните сектори в България".

От думите на госта стана ясно, че още през миналата година нещата са били така подготвени, че заложените параметри при изпращането на черновата са били върнати от Европейската комисия с конкретни указания, че по този начин представени този план няма да може да мине, тъй като засяга много важни директиви като тези за опазване на биоразнообразието, за околната среда и рамковата директива за водите. 

Направена е сериозна грешка - като аргумент за така наречената модернизация е посочено, че поливното земеделие ще се увеличи с 250% (5 пъти). Това е изумило и стреснало хората в ЕК. При намаляващите водни ресурси едно такова разхищение не се толерира, разказа гостът. 

"Досега държавното дружество "Напоителни системи" в държано в полубудна кома, с дребни дотации, с които едва са успявали да поддържат наличните системи". 

В предишната версия на Плана за възстановяване и устойчивост беше предвидено използването само на грантови схеми в размер на 6.3 млрд. евро. Но Механизмът за възстановяване и устойчивост позволява на страните да вземат нисколихвени заеми, които за България могат да бъдат близо 4 млрд. евро. 

България може да кандидатства за тези средства (заеми) на по-късен етап и част от тях да се използват за напоителни системи, обясни проф. Бозуков. 

Новите моменти в Общата селскостопанска политика за периода 2021-2027 г. за свързани с екологичната насоченост във всички сектори и с по-голямото подпомагане на малките и средните производители. Субсидиите за картофи са на път да отпаднат в следващия период, но България продължава да настоява тази подкрепа да остане.

"Имам уверението на еврокомисаря по земеделие Войчеховски, че ще се търсят начини за подпомагане на производителите на картофи". 

Министърът изрази мнение, че България трудно ще се справи със заложената цел на ЕС - до 2030 г. 25% от земеделските площи да бъдат за биопроизводство. 

"Това ще изисква много усилия и може да се отрази сериозно върху нашите земеделски производители. Има риск част от стопаните да отпаднат от схемите за подпомагане, ако не изпълнят условията. Държавата може да се намеси, като стимулира потреблението на био и екопродукция", каза министърът.

Тази година България очаква добра реколта на пшеницата, посочи още гостът.

До края на месеца бяха ожънати около 96% от площите, като се окачва да бъдат прибрани около 7 милиона тона пшеница, което е рекордно количество. През миналата година това количество беше около 4,710 млн. тона. Средните добиви се очаква да бъдат около 600 кг. от декар при 392 кг. за миналата година. Най-високите средни добиви се отчитат в районите на Враца, Силистра, Плевен, Русе и Велико Търново, уточни проф. Бозуков.

„Надявам се добрата реколта на пшеницата в България да не се отрази негативно на цената на хляба. Цената на пшеницата в Европа обикновено се формира от производството в Черноморския регион, главно в Украйна и Русия. Резултатите от тяхната реколта стават ясни по-късно, така че нашите производители имат предимството да продават на сравнително висока цена към момента".

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.