Индексът SOFIX на Българската фондова борса надхвърли 800 пункта тези дни, като това се случва за първи път от 1 октомври 2008 г. (802.94 пункта). Това поскъпване на „сините чипове“ на БФБ е нормално, след като близо 16 години те бяха избягвани от редица инвеститори. Част от компаниите в SOFIX показват много добри резултати, цените на акциите им се повишават и това вдига индекса. Това коментира Тихомир Каунджиев, портфолио мениджър в „ЕЛАНА фонд мениджмънт“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Две компании може да се определят като „ракетите“ на SOFIX в последните 12-18 месеца: „Шелли груп“ и „Софарма“, обясни гостът. Приносът на „Шелли груп“ (със старо име „Алтерко“) е най-голям, като акциите на компанията вдигнаха с над 130 точки нивото на SOFIX. „Софарма“ повиши с близо стотина точки капитализацията на индекса. Имаше и други компании, които допринесоха за ръста на SOFIX, но техният принос е по-скромен, каза Каунджиев.

При сравняването на нивото на SOFIX сега и през 2008 г. трябва да се има предвид, че повечето компании в индекса отпреди 16 години днес не са там. Оттогава до днес са останали само „Химимпорт“, ПИБ, ЦКБ, „Неохим“, „Софарма“ и „М+С Хидравлик“ (бел. ред. - от 18 март 2024 г. „Неохим“ ще излезе от SOFIX в резултат на ребалансирането на индекса). Освен това през септември 2008 г. SOFIX беше съставен от 20 компании, а сега са петнайсет, обясни Тихомир Каунджиев.

„Много инвеститори не можаха да дочакат възстановяването на SOFIX и напуснаха пазара, за съжаление. Но сега виждаме, че Българската фондова борса привлича нови инвеститори към компаниите с потенциал. Моето усещане е, че това са по-скоро спестители, които имат добро ниво на финансова култура, познават пазара и разбират, че това е добра алтернатива да си предпазят инвестициите, които досега са били в нискорискови инструменти като депозити, от инфлационните процеси.“

На БФБ има малко институционални инвеститори – обикновено хедж фондове или американски компании, управляващи частен капитал, които влизат с малки суми в дадени компании. Имаше момент, в който взаимни фондове, управлявани от чуждестранни групи, инвестираха в България, но тази тенденция вече не е налице. В акции на БФБ инвестират основно местни (български) компании за управление на активи чрез взаимните си фондове, каза още събеседникът.

„В момента на БФБ има чуждестранни инвеститори (индивидуални и институционални), но не са достатъчно като брой и обеми. По-скоро е екзотика, когато някой чуждестранен инвеститор дойде на БФБ. Влизането на България в еврозоната обаче е възможно да има положителен ефект върху развитието на фондовата борса, защото би привлякло нов клас чуждестранни инвеститори, които имат ограничение за инвестиции само в страни от еврозоната.“

Присъединяването на България към еврозоната ще реши един сериозен проблем с инфраструктурата и свързаността на българския капиталов пазар с общоевропейския. Това ще бъде изключително добър фактор за развитието на нашата борса, заяви Тихомир Каунджиев.

Надявам се това да се случи по-бързо, защото сега българският капиталов пазар е отделен от европейския. Имаме голям проблем да предложим нашите инвестиционни продукти за продажба в Западна Европа и същевременно да осигурим възможности на чуждестранните лица да инвестират пряко на нашия пазар. Има регулаторни и инфраструктурни ограничения, които няма как да преодолеем в момента, добави гостът.

„Тези изгубени 16 години в развитието на българския капиталов пазар ни отдалечиха от регионални пазари като румънския, турския и дори македонския, който се представя много по-добре в последните години. Борсите в нашия регион пострадаха много заради дълговата криза в Гърция, което принуди много инвеститори да напуснат. Сега Гърция показва стабилизиране и ако се елиминира геполитическото напрежение от войната в Украйна, регионалните пазари, вкл. българският, ще станат много интересни, защото те са изключително евтини от гледна точка на оценки и показатели като P/E (цена/печалба).”

Идеята на БФБ да има специални емисии български държавни ценни книжа, насочени към по-малките ритейл инвеститори (физически лица), е добра инициатива. Нормално е един капиталов пазар да предоставя такава възможност, но тук пак опираме до финансовата култура на българина, коментира портфолио мениджърът.

Има и други инициативи, които трябва да се случат. На първо място - България трябва да стане интегрирана част от европейския механизъм за клиринг и сетълмънт. Механизмът в момента е изключително тежък и ни ограничава в привличането на чуждестранни инвеститори. Клиринг инфраструктурата е един от основните проблеми пред създаването и функционирането на истински Съюз на капиталовите пазари в ЕС, добави гостът. Ако пазарите се слеят реално, ще бъде по-лесно ценни книжа на български компании да се предлагат на чуждестранни брокери и оттам на чуждестранни инвеститори, каза той.

Материалът не е препоръка за взимане на инвестиционно решение.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

"Болерон" успешно пласира 955 051 акции при IPO на пазара beam на БФБ

БФБ работи за емитиране на български ДЦК за индивидуални инвеститори

Има сериозен интерес на професионалните инвеститори към БФБ

БФБ ще привлича големи компании с търговия в евро и регионални партньорства