Южна Корея се превърна в глобална тестова площадка за технологиите в областта на роботиката и то за реално внедряване в индустриите, а не просто за демонстрации. Това е плод на съвместните усилия на държавата, научните институти и бизнеса. В Югоизточна Европа Полша постигна успехи в реалното внедряване на роботиката в различни индустриални предприятия чрез предоставяне на ваучери за образование по роботика и PARAi планира стартиране на подобна система и в България. Това заявиха Йонко Чуклев, съосновател и зам.-председател на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) и Кристиян Михайлов, съосновател на асоциацията, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Гостите коментираха развитието на роботиката в глобален мащаб и в България след фурора, който направи Doosan Robotics Inc. Компанията осъществи най-успешното първично публично предлагане (IPO) в Южна Корея за тази година, набирайки 421 милиарда вона (312 милиона долара).
"Имаме идея за въвеждане на "ваучери за роботизация", които да обучават компаниите. Представете си един роботи, като този на Doosan. Той може да поднася кафе, може да поднася бира, както и още безброй неща. Той помага и на корейските митничари с преместване на багаж. Показва се на един български завод какво може да прави той, независимо дали е в автомобилостроенето, в хранително-вкусовата, химическата промишленост. В края на обучението мениджърите вече ще имат представа как могат да използват този робот в своята дейност. Един такъв модел сработи много добре в Полша и ще се опитаме да го внедрим и в България".
(Бел. ред. - идеята е чрез тези ваучери държавата да поеме разходите за обучение по роботизация).
Компаниите, които се занимаван с чиста роботика, не на компоненти или софтуер, не са много. Има такива, които са на пазара от 30-50 години, като FANUC ABB, Yaskawa. Има такива като KUKA Robotics, Boston Dynamic's (също корейска собственост), които също са на пазара от 40 години, въпреки че на хората им изглеждат нови. Няма чак толкова компании по роботика и когато се яви една нова компания предизвиква един мини-фурор. Това на първо място. На второ - Doosan работят в сегмента на индустриалната автоматизация, който е най-бързо растящия - колаборативната роботика. Трябва да споменем и третия голям тренд, който е от значение за успешното публично предлагане на компанията, а именно - възстановяването на IPO-тата през последното тримесечие, което виждаме, че реално се материализира при Doosan.
Южна Корея се утвърди като номер едно в областта на роботизацията и това се дължи на факта, че "страната има стратегия", обясниха събеседниците. "Още от 2009 година насам, когато активно започва да работи с областта на роботиката, само за четири години страната успя да удвои служителите, занимаващи се с роботика до 10 000 души, а продажбите на индустриални роботи стигнаха 2 млрд. долара. Държавата има стратегия за следващите 100 години напред".
Разликата със стратегиите за развитие на роботиката на европейските страни, например, е, че там има закон, а при нас има стратегически документи които са бланкетни и по никакъв начин не задължават политическото ръководство. Политиците се хвалят с тях и това не касае само България, а цяла Европа. Ако попитаме - колко държави в Европа имат закони за насърчаване на роботиката - отговорът вероятно е нула, сподели Чуклев.
"Южна Корея има и специален институт за прогрес на роботиката. В Европа имаме академии на науката, но специално за роботиката нямаме толкова много институти. Освен това имат една реална регионална специализация. Имат институт, който се занимава с морска роботика и приложението й в корабното дело. Корейските корабни концерни имат много голям интерес да се занимават с това. В друг голям корейски град има институт, занимаващ се с промишлена роботика и т.н.", каза Йонко Чуклев.
По думите на Кристиян Михайлов Южна Корея насърчава развитието на роботиката и като активно се работи в сътрудничество с големи университети със световно признание като MIT, а също и университети в Италия, в Канада. Акцентират много на имплементацията на роботика с изкуствен интелект, както и на дисциплини, които обхващат множество сектори в икономиката. "Прави впечатление, че 15% от хората, които се обучават в съответния институт, са извън Южна Корея - Израел, Франция, Италия, Индия - държави, които също акцентират все по-силно на роботиката. Държавата плаща стипендии на най-заинтересованите студенти, които участват в разработки".
"Освен държавния сектор, и частният инвестира много в хората си. (...) От едната страна стои държавата, която реално подпомага подготовката на хора - има реална регионална специализация, а не само един град (Сеул), който подготвя хора, както в голяма част от държавите в Европа се получава, а от друга страна има един частен сектор, който е изключително проактивен и който реално е направил държавата Южна Корея нещо като площадка за тестване на технологии в областта на роботиката и то не само за тестово показване, а за реално внедряване в индустрията", подчерта Чуклев.
В момента подсекторите, в които най-бързо расте използването на роботи са автомобилостроене, хранително-вкусова промишленост и други. Като цяло това са сектори, в при които се изисква висока повтаряемост на задачи, които са изключително опасни за човешката дейност, напр. да се боядисват автомобилни шасита. Там роботите се справят много по-бързо и качествено, отколкото човека.
Най-големите предизвикателства пред роботиката, не само в България, но и в глобален мащаб, е създаването на качествен човешки капитал, който да създава такива технологии и след това да ги внедрява, добавиха гостите. На второ място се нарежда предизвикателството пред навлизането на колаборативните роботи в индустрията, свързано с внедряването на изкуствения интелект в работата им и че това ги прави по-уязвими към хакерски атаки.
Кои са силните и не до там силните страни на Doosan? Каква е ролята на интегрирането на изкуствения интелект в развитието на роботиката и как това намира отражение в успехите на Doosan? Какво се прави в България за създаването на качествен човешки капитал? Каква е ролята на борсовата търговия и специфичните промени, които предприе Полша в тази насока, в развитието на стартъп общностите и конкретно в роботиката и роботизацията на индустрията?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.