Европа е изправена пред нова мигрантска вълна, но и България също трябва да се подготви за по-висока вълна на мигрантски натиск. Известна част от мигрантите ще бъдат спрени от нашите власти. Отново ще се изправим пред въпроса къде да бъдат настанени, как да бъдат разпитвани, как да бъдат идентифицирани. България трябва да си отговаря и на въпроси за интеграцията на тези хора. На някои от тях може да се предложи да останат. Не трябва да се разглеждаме само като транзитна държава. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

В края на миналата седмица по време на специална среща на върха на Европейския съвет бе взето решение за незабавното мобилизиране на значителни средства от ЕС за инфраструктурата за управление на границите. По данни на агенцията за управление на границите Frontex през изминалата година 330 хил. души са влезли в ЕС незаконно, често през Средиземноморието и Западните Балкани. Анализът показва, че броят на незаконно преминалите външната граница на Европейския съюз напоследък е по-висок от 2016 година, годината на бежанската криза. 

Европа е изправена пред нова мигрантска вълна, потвърди гостът. "Виждате решенията на върха, но и събитията които се случиха със земетресенията в Турция и Сирия. Там има милиони бежанци, които са потенциални емигранти. Така че наистина бързо трябва да се реагира". 

Диалогът за миграционната система започна отдавна. Той се водеше и във връзка с приемането на България в Шенген. Целият този дебат вървеше близо година в сравнително спокойни условия. Но сега, след земетресението, има милиони хора, които остават без покрив. Турската държава трудно ще се справи с това и ще отнеме доста време, допълни събеседникът.

"По различни данни в този регион има около 4 до 8 млн. бежанци от съседни държави, които са в Турция. За тях ЕС беше сключило споразумение с Турция, за да се задържа там мигрантския поток. В същото време земетресението засегна и Сирия, където също има много бежанци от войната. Така че тези хора, ако бъдат оставени без перспектива, без надежда какво ще се случи, можем да очакваме доста по-сериозна мигрантска вълна. Не просто традиционната, която е за търсене на работа и свързана с икономическа миграция". 

"За засилени мерки за опазване на външната граница на ЕС се говори от много време. Спомняте си австрийският канцлер, когато дойде в България, каза, че ще съдейства и ще настоява да бъдат отпуснати 2 млрд. евро за изграждане на друг тип гранични заграждения на българската граница. Така че България също много активно трябва да се задейства за изграждането на гранично заграждение от по-друг тип, който да спира мигрантите да не минават през огради и бодлива тел", подчерта проф. Димитров. "Отделно България трябва да настоява и за по-засилена хуманитарна помощ и за Турция и Сирия. Да има изнасяне на помощта, не само на границата, но и във вътрешността. Така че тези хора да получат шанс за нормално развитие".  

Относно необходимите реформи гостът заяви, че е нужно засилване на сътрудничеството с ЕС. "Това не е само български проблем - нужно е подобряване на инфраструктурата, свързана с опазването на границата, но и мерки, които да бъдат насочени към работата в потенциалните страни, източници на тези мигранти. Така че да бъдат задържани там, което Турция в момента прави". 

"Другото е, в по-дългосрочен план, което да е насочено все пак към селекция, управление на този поток. Той не може да бъде задържан до безкрайност. Много хора няма да се зарадват на тази вест, но когато имате един милиард гладни хора някъде и виждат богатия Запад, рано или късно системата се пропуква. Така че е добре процесът да бъде управляван. Факт е, че Европа има нужда от работна ръка. Това не е тайна, но тези хора трябва да бъдат селектирани. Да бъдат вкарани в една система. Иначе има опасност от влизане на криминални престъпници, потенциални терористи, радикални ислямисти. По-добре е да се управлява процесът, отколкото, като сега, да е неуправляем".

На срещата на върха не бе одобрено изграждането на нова ограда, а да бъдат взети други мерки - видео наблюдение, хеликоптери, дронове, но това "очевидно е недостатъчно", защото трябва да се знае, че цялата отговорност да спре целия мигрантски поток отново се прехвърля върху България, коментира Димитров. "България трябва да каже - ние сме европейци, част от Европейския съюз и търсим общо решение на тези въпроси, заедно с вас." 

Какви са проблемите с мигрантския натиск и до каква степен те представляват пречката България да стане част от Шенген може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.