В българската история винаги е имало хора-двигатели на даден сектор, индустрия и икономическа област, не по-различни от тези, които сега сочим като примери от САЩ и Западна Европа. В своите мащаби и историческо развитие ние сме имали личности, които при по-добри условия, биха постигнали и повече. Предприемачеството не се ражда доброволно, а от трудностите и сблъскването с действителността. Това казаха доц. д-р Костадин Коларов, директор на Института по предприемачество към УНСС и проф. Пенчо Пенчев, ръководител катедра „Политическа икономия“ в УНСС, съавтори на книгата "История на българското предприемачество", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. 

Предприемчивост е имало навсякъде по света във вековете, но истинските предприемачи са имена, които се знаят и които могат да бъдат определени като класически вид предприемачи и те се появяват тогава, когато България се обвързва с пазара. Става дума за времето от преди Освобождението - от тогава знаем имена. Тогава знаем един габровец - Христо Рачков, който изгражда дружества, започва да изнася от българските земи коприна или розово масло по света. Това става в началото на XVIII век. Тоест, розовото масло, за което от време на време се сещаме колко е важно, е основен експортен продукт и обект на предприемаческата активност на българите от края на XVIII в. и началото на XIX век, споделиха гостите. 

"Ако говорим за българските земи в рамките на Османската империя износът се е извършвал до Цариград, но започваме да изнасяме в началото и през Румъния (тогава Влашко), Молдова, стигаме до Русия, до Австрия, Австро-Унгария. Последните години преди Освобождението със сигурност вече работим на един много софистициран пазар. Нашите предприемачи стигат до Франция, класически пазар. Продаваме прекрасно маслото си в Грас, градът, който и днес е центърът на парфюмерийната промишленост. Продаваме в Марсилия, Лондон. Стигаме и до Ню Йорк, където още преди Освобождението имаме български фирми, които са регистрирани и работят там успешно". 

България и в миналото, и сега има една добра природна даденост. През XIX век тя се използва главно за овцевъдство, което дава една ценна суровина. Развиват се първите текстилни предприятия, но и предприятия за прежди, разказаха авторите на "История на българското предприемачество". "Организират се и дейности, които сега наричаме подизпълнителски или субконтракторство. Възлага се изработването на изделия от вълна и в домашни условия. Армията на султана е един голям клиент. Това е и основата на първото индустриално предприятие в България - на Добри Желязков в Сливен". 

Не трябва да забравяме, че това предприятие е държавно, подчертаха събеседниците. "Добри Желязков е предприемачът, инициаторът, двигателят, но в Османската империя предприемачеството се случва трудно. Добри Желязков няма достатъчно капитал, няма достатъчно сигурност и целенасочено си одържавява предприятието, за да получи държавно финансиране. Той става нещо като главен управител, освободен е от данъци (лично той, но не и предприятието)". 

"Предприемчивостта и предприемачеството не се раждат доброволно. Те се раждат (с извинение за неакадемичния израз) от зор, от трудността от сблъскването с действителността. Така е и в Елена, и във всеки район с голямо предприемачество. В Сливен, там, където е началото на индустриалното предприемачество, също няма кой знае колко добра земя". 

България сравнително късно достатъчна маса от образовани хора. След Освобождението първите са получили своите знания в западноевропейски университети, в областта на технологиите, техниката, физиката, химията. В този смисъл ние нямаме супер достижения, допълниха гостите. "Например, ако посочим Чилов, който е бил и добър мениджър, не само предприемач, той полага основите на химическата индустрия, въпреки че тогавашният мащаб е несравним с това, което светът познава днес". 

"Тридесетте години се сочат като един добър период в икономически смисъл за България и същевременно трябва да отчетем факта, че ако се сравним като размер на индустриална продукция на човек от населението, спрямо тази, постигната във Франция, Германия, Великобритания, да не говорим за Съединените щати, ние сме в пъти по-назад. Естествено след това сме имали и периоди на по-ускорено развитие, повлияно от държавна политика и специализация, която сме имали като страна в условията на социализма. Не е имало частен бизнес, но тогава се изгражда значително по-голям потенциал". 

Това, което обикновено пропускаме, а си заслужава да бъде казано, е, че първо, предприемачеството е свързано с много голям риск и част от него, няма го в историята, са фалитите, как българските предприемачи ги преодоляват и какви уроци взимат от тях, допълниха събеседниците. "Другият голям урок, който ни дават предприемачите от миналото, като братя Евлоги и Христо Георгиеви, които като работят с партньорите си в България, им казват: "Ама, вземете да си спазвате задълженията и да си водите точно сметката".

Защо в историята на българското предприемачество много важна е била честността? Какво се е случвало в миналото "ако шивачът не изпълни навреме поръчка на клиент или ако в яростта си унищожи плата" според тогавашните български норми, договорки и сделки? Какъв е бил авторитетът на българския предприемач пред чуждестранните контрагенти? Защо предприемачите, продаващи розово масло по света, са едни от двигателите на модернизацията в България?  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.