Бюджетна прогноза отдалечава приемането ни в еврозоната - ние не изпълняваме два от критериите. Това каза Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. "При тази бюджетна прогноза се очаква те да не бъдат изпълнени за догодина, тоест поне до 2024 година нямаме да имаме реален шанс да влезем в еврозоната". 

"Единият показател е свързан с Covid мерките, но вторият е инфлацията. Този бюджет на голямо харчене на почти половината от БВП в публични разходи, може да доведе до напомпване на инфлацията. Нормално е харченето, стигайки до джоба на потребителя, да се върне обратно на пазара под формата на харчове. Това е може би най-големият риск и много трудно може да се контролира". 

Не трябва да забравяме, че извън икономическите критерии за еврозоната има още един много важен и той е свързан с т.нар. правно сближаване. Т.е. съобразяването с устава и закона за европейските централни банки и на ЕЦБ, подчерта Галев. "Тук има какво да се желае. Например проблемът с КТБ на практика все още не е решен, делата продължават. Ако подобно нещо се случи с друга банка, а има риск в България от подобно нещо, това ще ни отдалечи с години от еврозоната. А, за да бъде решен този проблем, трябват едни от най-сериозните промени в съдебната система, промени в начина на управление на БНБ. Това са неща, които трудно се променят в рамките на една година. А още по-трудно се променят от едно ново правителство, което няма установени хора и процедури по места". 

Дали разходната част на бюджета ще гарантира заложения ръст зависи от политиките и как тези пари ще бъдат харчени, каза още гостът. "Възможно е този бюджет наистина да се превърне в бюджет на растежа. Но е възможно и увеличеното харчене да напомпа инфлацията и да навлезем инфлационна спирала, която трудно да бъде спряна".

По думите на събеседника външните условия, които влияят на много силно на България ще имат ефект и вече ѝ се ни се отразяват, като са забавили макроикономическите прогнози за подобряване. Например прогнозата на ЕЦБ за подобрение във веригите на доставките показва забавяне от няколко месеца. Заявките на централните банки за вдигане на лихвените проценти също ще окажат въздействие. 

Вече има няколко сигнала, които показват, че в определени области капиталовите разходи липсват, а в други са прекалено засилени и "до голяма степен има дисбаланс", каза гостът. Сред областите, където липсват капиталови разходи, са за развитие на науката. "Много важни биха били и инвестициите във важни области като енергетиката и дали, например, ще се довърши в рамките на тази година газовият интерконектор с Гърция, което като капиталова инвестиция е много малко на фона на целия бюджет, но ще е един знак, че има реално желание за важна промяна в енергетиката и реална диверсификация. 

"От предишното правителство на Борисов целият Руско-турски поток беше завършен за една година, така че защо интерконекторът да не го завършим за шест месеца, като започне строителния сезон. Това ще покаже дали тези политики, които бяха заявени и включително част от тях залегнаха в коалиционното споразумение, дали наистина ще се изпълняват с този бюджет или той ще бъде просто харчене, за да се стабилизира политическото управление". 

Според Галев средствата в бюджета са завишени в областта на образованието, в социалната област и в селското стопанство. Въпросът е отново какви ще са политиките. Например в селското стопанство вдигането на максималния осигурителен праг на самоосигуряващите е нещо, което трябваше отдавна да се направи, но въпросът е дали тази политика ще остане самоцелна или ще бъде обвързана с други политики в областта. Над 80% от агросубсидиите се получават от една малка група, които няма да бъдат засегнати от това увеличение. Тази политика ще навреди на малките земеделци.

"Разходната част трябва да бъде комбинирана с много други политики, които на пръв поглед нямат общо с разходната част на бюджета. Таванът на субсидиите отдавна съществува и поне три изследвания през последните 10 години показаха масовото избягване на този таван чрез различни правни хватки за заобикаляне на закона".

Отделяните пари за образование ще повишат ли качеството на услугата в България? Какви са рисковете от факта, че сегашното правителство гледа на бюджета като на абсолютно свързан с европейските средства от Плана за възстановяване и развитие и по останалите механизм, а там има риск от забавяне? Какво ще се случи ако след спешните смени в управителните съвети на държавни предприятия не бъдат обявени конкурси за законосъобразни назначения в рамките на шест месеца? Какво трябва да се предприеме за стабилизиране и подобряване на здравната система в България, след като "през последните шест години отделяните средства в бюджета се увеличават непрекъснато без това да доведе до промяна на ефективността"? Защо не са заложени средства за Covid компенсации след 2023 година, след като анализаторите прогнозират, че особено за държави с нисък ваксинационен статут кризата ще продължи? Какви са рисковете от задържането на цените на електроенергията за битовите потребители? До какво води зависимостта на бюджета от косвените данъци?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.