Какво се случи и защо пазарите се оцветиха в червено?

бявените от американския президент Доналд Тръмп мита върху вноса от страни от целия свят доведоха до голям срив на пазарите. В резултат от тази новина най-важните индекси за състоянието на стоковите пазари в САЩ, както и акциите на множество големи компании, отбелязаха значителен срив и достигнаха най-ниските си нива от времето на COVID-19. Световните фондови пазари загубиха трилиони от капитализацията си след съобщаването на новината.

Реакцията на инвеститорите и защо трябва да държим „дългите“ си позиции

Почервеняването на пазарите и сривът в акциите на много компании накара множество участници на пазара да разпродадат част от портфейлите си, доверявайки се на инстинктивната емоционална търговия. Реализирането на печалби или загуби в моменти като този зависи от инвестиционната стратегия на отделния инвеститор.

Много от инвеститорите продават, базирайки решението си на емоционалния страх да не реализират големи загуби от срива в стойността на активите си. Ако обаче не реагират панически и задържат позициите си, каквито са, възможността да не реализират загуба е много по-голяма. Продавайки на определена стойност — която вероятно вече е по-ниска от покупната цена — инвеститорът така или иначе губи. Стратегията да продаде сега и да купи по-късно на по-ниска цена не винаги работи, тъй като индивидуалният инвеститор не разполага с ресурсите, за да прогнозира точния момент за покупка. Той няма необходимите данни, време — а често и умения, които институционалните инвеститори притежават, респективно е под въпрос дали действията му ще бъдат правилни.

Кое е правилното решение?

В такива (и не само) моменти, най-сигурният начин да се вземе адекватно решение, е то да бъде поверено в ръцете на независим финансов консултант, чиято основна дейност е да съдейства при изготвянето на финансов план и да помогне за взимането на информирани решения спрямо ситуацията.

При такава икономическа несигурност подходящ метод за защита на средствата от инфлация, също е дългосрочното инвестиране. Когато инвеститорът има предварително поставена и ясна цел, той държи активите си дори при нестабилни нива като настоящите. Дългосрочното инвестиране минимизира възможността за емоционални действия и панически продажби. Също така разглежда спадовете единствено като възможност за закупуване на повече активи на по-ниска цена. Пасивната реакция и следването на предначертания план спестяват на индивидуалния инвеститор потенциални разходи за такси и комисиони — например при продажба сега и покупка по-късно, като същевременно увеличават шансовете за генериране на по-голяма капиталова печалба след време. Флуктуациите на пазара не рефлектират значително върху портфейла от финансови инструменти в дългосрочен план, тъй като въпреки временния спад, ако избраните компании са фундаментално стабилни, те отново ще възстановят и надминат стойността си в даден момент. Ако активите носят и пасивни доходи под формата на дивиденти или лихвени плащания, държейки ги, инвеститорът ще продължава да реализира и такава доходност.

Инвестиционният портфейл служи и като начин за увеличаване на богатството, следователно — покупателната способност, което също е от съществено значение за нормалния живот на отделния индивид.

Как да се защитим от инфлацията?

Много хора търсят отговор на въпроса: „Как да защитя средствата си от инфлацията? Имам спестявания, но ги държа в банка или вкъщи.“

Правилният подход за защита на средствата от обезценяването им е именно поддържането на портфолио от финансови инструменти в дългосрочен план, съветва личният финансов консултант Стоян Георгиев. Продажбата във волатилни периоди, когато пазарът е несигурен или образува низходящ тренд, би довела единствено до нестабилност в състоянието на индивидуалния инвеститор. Респективно, разумното решение е да останем пасивни в кризисни моменти и да задържим позициите си, допълва специалистът.

Емоционалното инвестиране означава инвеститорът да се води от психологическите си подбуди, без да размишлява трезво над определена ситуация. Много играчи на пазара допускат грешката да продават, тъй като са подтикнати от вътрешното чувство за страх — не само за средствата си, а и от провала в избора на активи.

Добрите инвеститори не се поддават на тези емоции. Те виждат срива на пазара единствено и само като възможност да закупят още активи на по-ниска стойност, което в бъдеще ще увеличи богатството им и реализираната капиталова печалба би била значително по-голяма, отколкото ако купят на „нормални“ нива на пазара преди голямата новина. Разумният инвеститор подбира компании, които имат стабилен фундамент в основата си и/или някакво конкурентно предимство. Въпросните компании не винаги са коректно оценени от пазара — често те са подценени или надценени. Когато компанията се развива постоянно, генерира повече приходи, увеличава печалбата си и разраства дейността си, моментният спад на цената на акцията не се задържа дълго, тъй като има инструменти, които я качват отново нагоре.

Какво можем да очакваме като ефект в бъдеще?

В краткосрочен план несигурността ще продължава да бъде налице — винаги, когато има митнически промени, пазарите реагират със спад заради тази несигурност. Инвеститорите не обичат изненади. Високата волатилност също няма да остане на заден план. Едни от най-засегнатите сектори са технологиите, автомобилната индустрия, както и потребителските стоки — особено ако митата са към Китай или ЕС.

Като средносрочен до дългосрочен ефект можем да наблюдаваме промени при веригите на доставки — може да се наложи компаниите да преместят производствата си, което е скъпо и отнема време. Намаляване на търговията също е неизбежно, тъй като другите страни често отвръщат с контрамита, което свива международната търговия.