В развитие

Всеки делник от 12 до14 часа и от 18 до 20 часа 

Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки 

Много нарушения се извършват в онлайн среда, където е трудно потребителите да се защитят

Станиела Тодорова, управляващ сътрудник в дружество „Владимиров Кискинов", В Развитие, 18 септември 2019 г.

В последните две седмици няма особени отклонения в цената на тока на енергийната борса, средната цена на пазара ден напред е около 111 лева за мегават/час, най-високата е около 125 лева. Базовият товар е в нормални граници между 87 и 125 лева, пиковия е 133.80 лева. Единственото по-интересно нещо е в последната събота, 14 септември, когато има странно високи нива на закупуване на енергия за 15-ти, неделя, което е трудно да се обясни. При двустранните договори и обявените търгове, които започват от 1-ви октомври до края на февруари 2020 г.  имаме доста стабилни цени от 110.50 лв. за мегават/час, което ги прави доста конкурентни спрямо цените за ден напред. В сегмента в рамките на деня има спад на търгуваните обеми, каза Станиела Тодорова, управляващ сътрудник в дружество „Владимиров Кискинов", в коментарната рубрика Check-box, в предаването "В Развитие" с водещ Делян Петришки.

Вчера в медиите беше обявен заведен колективен иск от 157 души срещу НАП за изтичането на лични данни. Това не е колективен иск, а са съединени индивидуални искове.
След случката с изтеклите данни се появи информация, че гражданите трябва да си търсят правата посредством колективни искове. Моето становище е, че успеваемостта на такива искове е много спорна. В закона няма изрично предвиден колективен иск като такъв, коментира тя нашумелия случай с НАП.

"Грешното тълкуване е, че колективният иск ще обезщети правата на гражданите и ще го направи индивидуално".

Тя посочи, че според информацията в медиите, искът е за неимуществени вреди, защото до момента няма доказани имуществени такива. В тези случаи се определя по справедливост, а и няма ясни критерии да се определи кой колко се е притеснявал. Затова и изходът от това дело е много спорен. Спорен е и моментът с установяването на нарушението.

Още по темата

"Измененията в Закона за защита на потребителите бяха предложени във връзка с въвеждане на регулациите на два европейски регламента.Тук има два основни момента – едното е целта на ЕС да координира администрациите на всички държави членки, за да създаде обща регулация за защита на всички европейски граждани. Другото е да бъдат защитени потребителите, ако се намират в друга държава членка, ако правата им са засегнати там", коментира гостът наближаващите промени в нормативната база.

"Много нарушения се извършват в онлайн среда, където е трудно потребителят да защити своите права".

"Затова и този проектозакон предизвика остра реакция от онлайн търговци и доставчици на услуги на информационното общество, защото въвежда много повече задължения за тях. Разрастват се компетентните органи. На тези органи се възлага и да извършват разследвания и да налагат мерки при нарушения. Тук е моментът, който е много спорен – мерките се изразяват в премахване на съдържание или ограничаване на достъп до онлайн платформи при съмнение за някакъв вид нарушение. Компетентните органи могат да изискват разкриване на интелектуална собственост и търговска тайна - неща, които са малко притеснителни за търговците. Компетентните органи ще имат право да изискват от хостинг-провайдърите да снемат съдържание. Могат да поискат и заличаване на регистрирани домейни", посочи тя.


"Доставчиците на информационни услуги могат да носят отговорност за съдържание, което те не следят".

Наблюдават се резултатите от цялата „антиваксърска“ кампания. Това е тема, която много лесно манипулира аудиторията, и се разпространява много информация, която е недоказана и непроверена. Именно срещу това е политиката и действието на ЕС – ограничение на разпространението на подобна информация. През 2019 г. са най-много случаите на заболели от морбили.

Последни новини
Още от В развитие