Разруха, кръв и диаманти: По следите на руските наемници от „Вагнер“

Сенчестата военна група оперира в редица държави, като участва в сражения, охранява обекти и дори обучава чужди армии

11:09 | 10 септември 2019
Снимка: Getty Images News
Снимка: Getty Images News

Трима руски журналисти, които са разследвали частната военна компания „Вагнер“, бяха убити през 2018 г. в Централноафриканска република. Трагичният случай хвърли светлина върху намеренията на Кремъл да засили влиянието си в Африка. Китай отдели десетилетия и милиарди долара, за да остави своя отпечатък на континента, но Русия към момента се справя далеч по-добре, тъй като предлага брутална сила и пакет от услуги. В основата на особено голямото внимание от страна на Москва към една от най-бедните държави в света са злато и диаманти.

Тримата журналисти Орхан Джемал, Александър Расторгуев и Кирил Радченко са били в Централноафриканска република, където са разследвали дейността на руските наемници от „Вагнер“. За сенчестата военна компания се знае много малко и на практика тя не съществува. Групата се свързва с руския милиардер Евгений Пригожин, известен и като „Готвачът на Путин“, който притежава луксозен ресторант в Санкт Петербург, отговаря за кетъринга на руски държавни структури и има и още сенчести бизнес начинания. Пригожин е обвинен от САЩ, че e финансирал фабрика за тролове, която да манипулира общественото мнение по време на кампанията за президентските избори в страната през 2016 г.

„Един от сигурните им доходи е през техния донор Евгений Пригожин и фирмите му. Без него едва ли щеше да има „Вагнер“ в този вид, който познаваме в момента. Компанията се финансира и през междудържавни сделки като в ЦАР и Сирия, където нейните бойци охраняват важни обекти в замяна на процент от добива“, коментира журналистът и съосновател на военния журнал De Re Military Руслан Трад в интервю за Цветан Кръстев.

Наемниците от „Вагнер“ са участвали в боеве в Сирия на страната на режима на Башар Асад, и в Източна Украйна на страната на проруските сепаратисти от 2014 г. насам. Тяхното присъствие се забелязва и в Судан, Централноафриканска република и Венецуела. Това показва, че наемниците оперират в държави, чиито правителства Кремъл счита за партньори.

Какъв е интересът на Русия в Африка

През март 2018 г. Външното министерство на Русия съобщи, че правителството работи съвместно с управляващите в Централноафриканска република, за да изследват природните ресурси на страната чрез концесии. В съобщението на руското министерство от миналата година се посочва, че ще бъдат изпратени оръжия, петима военни от армията и 170 цивилни инструктори, които ще обучават армейските части в ЦАР. ООН е наложила оръжейно ембарго върху африканската страна, където често се стига до ожесточени сблъсъци на религиозна основа между християни и мюсюлмани. Но Русия успя да получи официално разрешение за доставката на оръжията, тъй като се аргументира, че те ще бъдат за подкрепяната от ООН власт в ЦАР. Доставката включва автомати „Калашников“, пистолети, гранатомети и други.

„Русия стъпва отново в Африка. Това е факт, който е видим. Москва прави това поради няколко причини: на първо време се нуждае от природни богатства и ресурси, които да използва за своите нужди, особено за запълване на бюджета, който беше ударен заради санкциите“, смята Трад. „Именно на този континент руснаците правят най-голямата си крачка, сключвайки договори с дузина африкански държави, включително за обучение на местни армии, добив на ресурси и продажба на оръжия“, допълва Трад пред журналиста Кръстев.

Задълбоченият прочит на картината показва, че минните концесии и „цивилните инструктури“ са пряко свързани. Правителството в ЦАР е започнало да извлича диаманти от зона в близост до столицата Банги през юли 2018 г., показват данни на базираната в Париж група за журналистически разследвания и проучвания Africa Intelligence. Дейността се извършва с помощта на компанията Lobaye Invest, която е собственост на базираната в Санкт Петербург фирма M Invest. Тя е основана от Евгени Пригожин, което потвърждава още повече връзката на руския бизнесмен с „Вагнер“. Africa Intelligence публикува информация, че бойци на Вагнер са доставяли оборудване с камиони за осъществяване на добива в обекта.

Опит от Сирия

„Добивът се извършва от частни компании, чиито собственици са хора, приближени на Путин. Така в едно и също време се задоволяват нуждите на държавата, но и се изплащат услуги за олигарсите, подкрепящи руското правителство. Да не забравяме, че „Вагнер“ участват активно във военни конфликти като в Сирия – това струва огромни суми, плащани от тези олигарси, не от руската хазна“, разказва Трад.

Подобен бизнес модел е познат и в Сирия, където частните услуги на „Вагнер“ са предоставени на режима на Башар Асад. По непотвърдена информация в замяна „Вагнер“ получава дял от приходите от петролните кладенци и рафинерии, които военните наемници са превзели обратно от опоненти на режима на Асад. През февруари 2018 г. бойци на частната руска армия са влезли в пряк сблъсък с американски военни в опит да превземат рафинерия, в резултат на което „Вагнер“ са претърпели тежки поражения.

Както петролът в Сирия, така и диамантите в Централноафриканската република са скъпа стока, до която не всеки играч може да се добере. Много от диамантите в страната се добиват незаконно и се изнасят тайно, като поради това е наложена частична забрана за износа.

Мистериозната смърт на руските журналисти

Златото също е силно търсено в раздираната от кървави конфликти държава. Тримата руски журналисти са били убити, преди да стигнат до златна мина и да проверят за присъствие на наемници там. Повече от година по-късно причините за тяхната смърт не са напълно изяснени. Журналистите са били достатъчно известни в Русия, за да се насочи общественото внимание към „Вагнер“. Джемал е един от най-опитните военни репортери в Русия. Той е отразявал руската военна операция срещу Грузия през 2008 г. и Либийския конфликт през 2011 г. Расторгуев е режисьор и един от създателите на филма „Срокът“, който разказва за протестите в Русия през 2011 г. и 2012 г. Властите в Москва отричат да са замесени със смъртта на журналистите.

„Тримата журналисти са били на грешното място и са засегнали интереси, свързани с добива на природни богатства като злато и диаманти. Работата им е била финансирана от Михаил Ходорковски, който съобщи още тогава, че са изпратени за материал, който да покаже добивът на злато в полза на Пригожин. По онова време в района, където са убити се намират хора от „Вагнер“. Също така, екипировката им и превозното им средство – доста скъпи, впрочем – не са откраднати. Очевидно е, че са убити заради работата им“, обяснява Трад.

Донякъде изглежда, че Русия иска да възстанови влиянието си от съветската епоха върху развиващите се икономики и поради това руската активност не спира само до ЦАР. В медийното пространство се появява информация за нови концесии в страни като Габон, Судан, Чад и Руанда. Моделът добре пасва в региона, където правото на по-силния е ключово за развиването на успешен бизнес. А ако някой търси истината за правенето на подобен бизнес, може да намери смъртта си.

От една страна, моделът на „Вагнер“ и руското влияние в ЦАР изглеждат бетонирани, но все пак има и някои пробойни. Докато плакати в големите градове в страната пропагандират за приятелството между Банги и Москва, има съмнения, че на някои от руските военни им изтича търпението да се занимават с обучения, охраняване на обекти и доставка на оборудване, вместо да участват в сражения. Освен това ключова пробойна може да се окаже и руското законодателство, което забранява наемничеството. Поради това членовете на „Вагнер“ не могат да получат легален статут и воюват като „доброволци“. Някои от членовете на „Вагнер“ настояват за трудови договори, обезщетения при раняване, застраховки и дори платен отпуск, а не за „парите под масата“, с които трябва да се примиряват в момента.

„Русия все по-често казва, че всъщност има руснаци из разни места по света – от Украйна през Африка до Венецуела, но все още отрича реалното съществуване на „Вагнер“. Правителствените служители са инструктирани да отричат каквото и да е за „Вагнер“. Има членове на „Вагнер“, които са недоволни от Кремъл в момента и които дават информация на международни медии за дейността на компанията. Но това недоволство е породено по-скоро от промяната на дейността им – от фронтовите линии в Сирия към охрана на обекти в Африка. Парите също се промениха – в Сирия се е получавало много повече, отколкото сега, когато повечето бойци по-скоро са се превърнали в охранители, коментира Трад.

При силен вътрешен трус вероятно Пригожин ще бъде удобната жертва, благодарение на която Путин не може да бъде обвинен в незаконни действия и властта ще си измие ръцете. Трудно може да се прогнозира колко дълго ще издържи моделът на наемничеството, но едно е сигурно - властта в Москва ще се придържа към политиката си на влияние в чужди държави и ще прокарва интересите си чрез сила, но кървавите следи винаги ще подсказват за отговорните действащи лица в подобни конфликти.